Ревността се корени в детството

Думaта ревност изразява единственото по рода си, възможно най-неприятното отношение между двама души.

Ревността е емоционална реакция, която се състои от съмнение, неприятно дразнение и гняв към нещо или някого, които са станали обект на интерес на някого, за когото самите ние се стремим да бъдем главен обект за интерес.


Тази реакция има биологична функция, която има своя дълбок смисъл. Появява се по начало след 2 годишна възраст, когато малкото дете воюва със съперниците са - другите братя или сестри - и се конкурира с тях за вниманието на родителите си, особено на майката, като ги иска само за себе си. След това ревността продължава през едиповия период около 5 годишна възраст, когато искаме родителите да ни принадлежат тотално, а след това продължава и през целия живот на възрастен човек. Най-лошото е, че тя основно засяга партньора ни. В корените на тази реакция стои страх – това е страхът на човека да не бъде заменен с друга личност в сърцето на любимия си.

Едиповият комплекс се наблюдава в детската възраст след навършване на 5 години.
Този комплекс се развива например когато едно момче се стреми, а никога не успява да отстрани баща си, за да притежава майка си и нейното внимание изцяло. Забелязваме, че страхът от загубата на родителите и неправилното им поведение в този период са една от основните причини за появата на ревността. За едно дете е кошмарно да види, че родителите му се грижат също и за други деца, като брат или сестра.
Детето се страхува, че ще загуби майка си, че майка му няма да го обича повече, че друго дете нарушава правата му, че то не може да притежава майка си изцяло и се опитва да отстрани другото или другите деца. За детето бащата е голям и силен конкурент, но в лицето на новородено братче или сестриче то вижда нов конкурент, който не е толкова силен. Детето не само фантазира и желае смъртта на новия човек, но и се опитва да реализира фантазиите си, като изпитва желание да го хвърли или да сложи възглавница върху лицето му. Това са често срещани изявления на деца в тази възраст.
Борбата между братятa и сестрите се изразява в това кой може повече да привлича вниманието на родителите, особено на майката. Тук справедливостта няма място и всяко дете иска максимално от майката за себе си.
Освен напълно искане на любовта, обичта и вниманието на родителите децата са също много чувствителни към материалното разпределение. Примерно ако родителите без да искат дадат по-голямо парче от торта или баница на едното дете, другото преживява много тежко този факт. То мисли, че понеже баща му не го обича достатъчно, затова е дал на сестра му или брат му повече. По този начин родителите без да искат, може да насадят у децата си дългогодишен конфликт и желание за непрекъснато търсене на обич, любов и внимание от страна на другите, особено на другия пол .
По принцип колкото повече едно дете пораства, толкова трябва у него да отслабва егоизма и егоцентризма му, защото то разбира, че не е центъра на света. При нормално възпитание детето бързо разбира, че любовта на родителите е неизчерпаема и може да я има когато си пожелае. Това става във възрастта, когато детето вече не е тотално безпомощно и зависимо от родителите си, а може с тяхната помощ да удоволетворява само своите нужди.

Ако в детска възраст сме имали безусловната любов на майка си и нейното редовно и постоянно внимание, по-нататък ние ще се чувстваме оценени, обичани и спокойни. Тогава обичта и вниманието на нашия партньор към други хора няма да ни дразнят и няма да предизвикват неприятни чувства. Ако обаче ние не сме били наситени от обичта, грижите и вниманието на родителите, и по-специално на майката, а сме били принудени да ги просим и да молим за внимание, по-нататък в живота ще страдаме от ниска самоувереност. Важно е да сме имали възможността да се убедим в тази обич, да видим проявата й. Ако ни се е налагало да молим родителите си за да бъдат с нас, за да ни изслушат, да игрят с нас или да не ни оставят сами у дома, да ни прегърнат и да ни казват, че ни обичат, за съжаление това ще остави белези за цял живот. Това ни води до несигурност дали наистина сме ценни и дали другите ни обичат. Как ще сме сигурни, че прятелят / приятелката ни обича истински, когато майка ни не ни е обичала истински? Ако винаги като дете сме били обичани условно, цял живот изпитваме дълбока несигурност.
Колко често сме чували изразите: “Ако ме слушаш, ще те вземам с мен”, “Ако си добро дете, ще те водя на кино”, “Ако си играеш тихичко, ще ти купя сладолед”. Тези повторенята на “ако” от детството проникват у нас и създават несигурността и подозрението дали съм обичан, дали съм добър човек, дали ме разбира съпругата ми.
Човек, на когото в детството е липсвала любовта на майката или е имал само нейната условна любов, развива в себе си скрит проблем, неясно проявен в поведението му. Такъв човек решава да компенсира своя проблем чрез прекомерна работа, стремеж да покаже на другите колко е умен и добър или прави всичко възможно, за да стане известен. Така този човек се стреми да удоволетвори нуждата си от любов, която му липсва още от детството. Стреми се несъзнателно да се успокои, като казва на другите: “Ето вижте колко съм важен, всички вие трябва да ме познавате, да ме уважате и да ми ръкопляскате”. За компенсация на липсата на обичта от детството човек може да започне да купува ценни вещи или да търси контакти с обособени групи на обществото (секти, наркомански групи и други подобни)

Лице с ниска самоувереност обикновенно иска не само обич и внимание от колегите си, приятелите и съпруга си, но иска и непрекъснати доказателства за това. “Откъде да знам, че ме обичаш?” “Трябва да ми казваш всеки ден, че ми обичаш !” “Как да съм сигурен, че обичаш само мен?”
Не вярваме на доказателствата за любовта и обичта, които получаваме, защото дълбоко в нас от детството е останала жаждата за това. И дори да ги имаме, ние пак ги искаме и ги търсим.
Партньорът ни обаче се изморява от това непрекъснато търсене и изискване на доказателства за обич. Ние го измъчваме с нашия проблем, а и самите ние страдаме от тревога и страх. И най-ужасното е, че когато партньорът ни се грижи и обича родителите си, роднините си и даже децата ни, а тогава ние мислим, че не ни обича. Изяжда ни мисълта как той се грижи за майка си например. Ревността има почва и неопрекъснато подхранване в несигурността.
Изследванията сочат, че една част от партньорите са имали ревност в началото на връзката си, но със задълбочаване на отношенията и взаимното опознаване ревността отслабва, а в някои случаи изобщо изчезва. Дори по-късно да се обади от време на време, но с разговор как се чувстват на двете засегнати страни, проблемът лесно може да се реши. Има и такива хора, които в началото на отношенята си се радват, че партньорът им е ревнив, смятайки това за знак на силна обич. Може това да е така, но ако се задълбочи, тогава е знак на психическо нарушение.

Ревността е тормоз и за двамата. Ревнивият редовно шпионира, контролира своя партньор и търси несъзнателно поводи за подозрение и разправии. Той иска да знае във всеки миг къде е партньора му, какво прави и с какво се занимава, а накрая търси доказателство, че той или тя не изненеряват. Това е същото поведение като на малкото дете, което иска да е сигурно, че майка му наистина го обича и няма да го изостави. В тази връзка ревнивият има подозрение, че в живота на партньора му има друг или друга. Той се опитва да чете писмата, дневника, е-майловете и SMS-ите на партньора си, да подслушваат телефонните му разговори и развива истинска шпиономания..

Ревнивият винаги фантазира най-лошото и най-неприятното и все се опитва да го докаже. Никога не може да повярва, че причината за ревността е в самия него, а не в партньора му. Ревнивият не може да се освободи от ревността си и страда от това. В проявите на ревността има голям диапазон - от проста ревност до налудности и истинска психоза.

Проучванията върху ревността показват, че половината от пациентите са невротични и психопатни, една трета имат психични симптоми, а останалите имат органични проблеми и алкохолизъм. Към ревността трябва да се отнасяме като към детска травма. За да се освободи от тези затормозващи чувства и мисли, е нужна квалифицирана психологическа намеса.

Психологическа тест-игра "КУБ"

Нашето подсъзнание мисли с образи, изпраща ни съобщения-символи, които винаги носят дълбок личен смисъл. Картините, които създава, и на сън, и на яве, са необичайни, причудливи, често пъти прекалено объркани, за да ги разгадаем, и отнасят своя неразгадан смисъл обратно дълбоко в подсъзнанието ни.

В края на 80-те години този тест-игра на въображението е бил много популярeн в Европа, въпреки че произходът му е по-скоро древноизточен. Той се основава на същите принципи, които се използват при тълкуването на сънищата или при интерпретациите на петната на Роршах, които ние виждаме като проекции на нашата душа. С помощта на шест прости образа може би всеки ще съумее да надникне в истинската си същност.


Вие трябва да си представите последователно пет обекта на фона на пустиня. Дори да смятате, че сте човек без фантазия, упражнението е простичко. Задачата е еднаква за всички, но всеки мислено поставя и разполага тези обекти по своему, по свой неповторим начин. Какво се крие зад тези обекти и вашите представи ще научите едва след като изпълните упражнението до края. Пригответе си да запишете своите видения, старайте се да ги опишете подробно. Не се бойте - отговорите не могат да бъдат "правилни" или "неправилни", това са само вашите лични усещания и фантазии.



1. Представете си пустиня. Може да я видите реална, ако сте били някога в пустиня, или просто опишете вашата представа за пустиня, фантазията си на тази тема.

2. Представете си в тази пустиня куб. Видяхте ли го? С какви размери е? Цвят? Гладък на пипане или грапав? Можете ли да кажете от какво е направен? Плътен или кух е? Близо ли е до вас или далече? Върху пясъка ли е или във въздуха, как стои - на ръб, на връх, на една страна?

Вашият куб е неповторим както са неповторими отпечатъците на пръстите ви. Може да се каже, че той е отпечатък на вашата душа. Преди да продължите по-нататък, запишете пет изразителни епитета, характеризиращи вашия куб.

3. Представете си в същата тази пустиня стълба. Как е разположена тя спрямо куба? От какво е направена? Подвижна ли е, сгъваема, двойна? Колко стъпала има - много, малко? Стабилна ли е?

4. Сега да внесем в пейзажа малко движение. Зад куба се появява кон. Представете си го. Какъв е този кон в пустинята? Какъв е цветът му? Как е застанал спрямо куба и стълбата, какво прави? Има ли седло, юзда?

5. Някъде в пустинята се вихри свирепа буря. Къде? Как си я представяте? Влияе ли тя на вашия куб, стълба, кон? Как?

6. И накрая: цветя в пустинята. Как растат - заедно, пръснати, много ли са или малко? Що за цветя са това, какъв цвят имат?











психологическа тест-игра "КУБ"/продължението-ключ/-НЕ отваряй преди да си визуализирал всичко от посочените точки по-горе!

Сега да разшифроваме и интерпретираме вашия сън "наяве".
Всеки от нас има свой собствен език на символи, но всички това са диалекти на единния език на душата. При тълкуването на образите използвайте метода на свободната асоциация. Всичко, което ви идва наум по повод на вашия куб (кон, стълба и т.н.) е ценен ключ за разбиране на истинското значение на образа.

• Пустинята - това е светът, такъв, какъвто си го представяте Вие.
Кубът - това сте Вие самите; списъкът от епитети характеризира именно Вас. Твърдо ли стоите на краката си (стена или ребро?), отворени ли сте или затворени, колко откровени, "прозрачни" (желязо/дърво или стъкло/пластмаса?).убът - това сте Вие самите; списъкът от епитети характеризира именно Вас. Твърдо ли стоите на краката си (стена или ребро?), отворени ли сте или затворени, колко откровени, "прозрачни" (желязо/дърво или стъкло/пластмаса?).
• Стълбата са Вашите приятели. В идеалния случай тя е подпряна на куба - тогава тези отношения са в хармония с вашите разбирания и не Ви напрягат. Колкото по-далеч от куба е стълбата, толкова по-малко Ви допадат отношенията с хората около Вас. Материалът, от който е направена стълбата, показва какви смятате тези отношения - топли, носещи радост (дърво?) или ангажиращи, прохладни (алуминий. Броят на стъпалата може да отговаря на количеството на хората, които вие смятате за близки.
• Конят е любимият човек. Действията на коня показват как (според вас) се отнасят към Вас хората от противоположния пол. А вашите действия - как Вие се отнасяте към тях (погалвате, използвате, страхувате се, плашите се, изгонвате го?)
• Бурята - това са отношенията Ви с околния свят, неприятностите, препятствията (а може би трудна, но интересна задача: този образ може да носи и положителен смисъл).
• Цветята - това са децата (или работата, творчеството); те могат да се отнасят към каквото и да е от това, за което вие се грижите, възпитавате, над което работите - от картини до пациенти и домашни животни. Колкото повече са те и колкото по-ярки са цветята - толкова повече и по-разнообразни са Вашите увлечения.



Помощ -подсказване:
КУБ. Той е представата за самите вас.
Голям куб - преувеличено внимание към своята персона, раздуто Его, завишена самооценка;
Малък куб - смятат себе си за незначителни, стеснителност, не ги разбират;
Куб, който лежи на земята - добре усеща реалността, твърдо стои на краката си;
Куб отдалечен - усеща себе си забравен, встрани от живота;
Куб във въздуха - мечтател, богато въображение, но откъснат от реалността;
Куб, стърчащ зад линията на хоризонта - големи амбиции ( или обратното);
Куб, застанал на ребро - неустойчив живот;
Куб от здрав материал - увереност в себе си, стабилност, солидност;
Куб от злато - смята себе си за безценен;
Куб от стъкло - чистота и невинност;
Куб, запълнен с нещо мътно - ненавижда себе си;
Куб, кух отвътре - усеща себе си опустошен, неудовлетворен.



СТЪЛБА. Символизира най-близката социална структура - приятели, роднини.
Дълга, с много стъпала - общителност, голям кръг на общуване;
Стълба от необичаен материал - усеща, че приятелите му(й) са странни, не като всички;
Стълба в лошо състояние - смята, че около него (нея) хората са неетични, неморални;
Стълба далеч от куба - не допуска околните в личния си живот, защитна обвивка;
Стълба, опряна на куба - смята, че прави много за приятели, деца, дава им повече, отколкото те, заобиколен(а) от слаби хора;
Стълба върху куба - приятелите, семейството го(я) потискат, напрягат;
Стълба под куба - усеща подкрепа;
Здрава стълба - обкръжен(а) от сигурни хора или се стреми към това.



КОН. Представата му(й) за сегашния партньор или за бъдещия, такъв, какъвто го иска.
Силен, голям - нуждае се от надежден партньор;
Цветът посочва характера, темперамента, яркост, студенина;
Близко до куба - нуждае се от емоционална и физическа близост с партньора;
Далече - не бърза изцяло да се открива пред партньорите си;
Конят хапе, пръхти, облизва куба - представа за ласки;
Hе много едър, послушен кон - иска да доминира в отношенията;
Hеобуздан кон - нуждае се от неподчиняващ се партньор;
Привързан - иска да държи винаги партньора си под контрол;
Конят прави нещо със стълбата - отношенията на партньора с близките му(й);
Конят е далече - чувства се изоставен(а).


БУРЯ. Показва как се отнасяте към житейските неприятности.
Бурята е далече - сега неприятности практически няма;
Приближава се - бои се от криза в живота;
Отдалечава се - неприятностите отстъпват;
Голяма буря - усеща се в безизходица;
Бурята минава настрани - проблемите малко ви засягат;
Малка буря - не се боите особено от предстоящите проблеми.


ЦВЕТЯ. Ролята на децата в живота Ви.
Броят може да показва колко деца искате да имате, ако са
много, вероятно работи с деца или иска да е заобиколен(а) с тях (учител)
Цветя близо до куба - много се нуждае от децата;
Ярко цъфтящи цветя - мечтае за ярка съдба на децата си;
Повехнали цветя - децата около вас са проблемни;
Цветята се превиват от вятъра - боите се от трудностите пред децата ви;
Отвсякъде покриват куба - децата ви уморяват;
Красиви цветя (рози, мак) - много обичате децата.