автор: Екип на Здравни новини
Системната злоупотреба с алкохол или цигари се смята за четвъртия по значимост рисков фактор, водещ до трагични последствия. С световен мащаб, той отстъпва само на дистрофията, секса без предпазни средства и високото кръвно налягане. Според изследванията рискът от тютюнопушенето и алкохолизмът са напълно съпоставими. Те превишават в значителна степен рисковете от авитаминоза, пасивното пушене и професионалните заболявания. По данни на международните организации, алкохолизмът отнема почти десет години от живота на мъжете в развиващите се страни. Основната рискова група е сред младежите – от 36 до 41% от смъртните случаи във възрастовата група 15-29 години са предизвикани от злоупотреба с алкохол.
Кой пие?
Алкохолизмът и наркоманията са “демократични” болести, които покосяват всички слоеве на обществото. Абсолютно погрешна е общоизвестната теория, че бедните пият от лош живот, богатите – от глезотия и скука, а представителите на средната класа не пият. Алкохолът е “добър познайник” на всички общества, в които употребата му не е официално забранена /както в мюсюлманските страни, например/. Дори северните китайци, при които консумацията на спиртни напитки е свързана с неприятни усещания, намират начин да си пийнат.Да не говорим, че дори представителите на дадена култура и да не употребяват алкохол, те заместват спиртните напитки с наркотици. В арабския свят, например, позициите на алкохола са изместени от употребата на хашиш.
Нека споменем и факта, че алкохол не отказват и много от представителите на животинския свят – мишки, кучета, маймуни, прасета....Котките между другото не пият. Разбира се, консумацията на алкохол и алкохолизмът са две напълно различни понятия. Всички ние се храним всеки ден, но от булимия далеч не страдат всички.
При някои народи съществува генетична предпоставка към абстиненция. Част от азиатците, китайците и японците носят ген, който предизвиква негативна реакция на организма при употреба на алкохол – характерни симптоми са: повишаване на кръвното налягане; зачервяване на лицето; обилно потене. И въпреки, че рискът от развитие на алкохолизъм при тези хора е значително по-малък, трябва да признаем, че си имат своите начини за преодоляване на тези биологични бариери.
Какво провокира въздържание?
Религията може съществено да възпрепятства проявата на траен интерес към алкохола. Въздържанието е много по-лесно усвоимо в семейства, където никой не пие отколкото в дома, където разгорещеният татко обяснява предимствата на абстинецията, прочиствайки гърлото си с бира.
Съществуват и културни механизми на въздържание. Ако човек е на мнение, че спиртните напитки са “запазена марка” на слабите и неудачниците, едва ли някога ще погледне по-сериозно към чашката.
Защо пием?
Алексей Кампов-Полевой – професор по психиатрия към Mount Sinai School of Medicine, Ню Йорк разделя две основни категории причини:
Самолечение – когато алкохолът се употребява под формата на психотропен препарат, за да се намалят симптомите на тревожност, социалните фобии, депресиите или просто като начин за “изключване” от реалния свят, твърде болезнен за индивида. Юношата например, може да “обърне няколко чашки” преди купон, за да преодолее свенливостта си и затрудненията при общуване с девойки. Също така, човек може да започне да пие след загубата на близки хора, при усещане за безизходица или след силна психическа травма.
Втората категория причини е генетична. В мозъка на бозайниците съществува т.нар. “център на удоволствие”, който се състои от множество неврони. Всички наши удоволствия, независимо дали са провокирани от секс, храна, постигнати цели, наслада от пейзажа – са съпроводени от отделянето на невромедиатора допамин. Чрез удоволствието природата ни награждава за това, че сме направили нещо полезно. Удоволствието обаче се регулира чрез много сложна система, която дозира възнаграждението. Алкохолът и наркотиците действат непосредствено на структурите на центъра на удоволствие, без да се “съобразяват” с регулаторните механизми. В мозъка се получава нещо като “късо съединение”, в резултат на което човек изпитва удоволствие многократно по-голямо от естественото. Това предизвиква нарушение в мотивационната сфера, или казано по-просто, ражда неудачници. Всички знаем, че всяка награда трябва да се “заработи”, т.е. да се извършат редица действия сега, за да се получи възнаграждение в бъдеще. Консумацията на алкохол и наркотици, когато незабавно изпитваш огромно удоволствие, възпитава друга концепция – искам всичко и то сега. С такова жизнено кредо е много трудно да се постигне успех в реалния свят. Да не говорим, че алкохолът и наркотиците така “успиват” центъра на удоволствие, че обикновените житейски радости като секса, например не предизвикват никакви емоции. Ето защо животът на прогресиращият алкохолик през повечето време е доста тъжен. Сривовете настъпват именно поради факта, че животът без алкохол не носи радост.
Съществуват и такива хора /най-често това са деца на алкохолици/, при които “центърът на удоволствие” не функционира добре по рождение. Те чувстват по-слабо от останалите естествените удоволствия, но пък са чувствителни към силните дразнители като алкохола и наркотиците. Поради това децата на алкохолиците са седем пъти по-склонни към развитие на алкохолизъм от децата на “неалкохолиците”.
“Аз никога не се напивам!” - това е типична реакция за хората с наследствен алкохолизъм. Те понасят спирта много по-добре от останалите хора, но пък за сметка на това трябва да пият през целия ден. Ако надзърнем в романите на Хемингуей, главните му герои по принцип, би трябвало да са наследствени алкохолици. Те пият през цялото време, на всяка страница, но при това успяват да свършат това-онова. Проблемите при този тип хора започват, когато им се наложи за известно време да минат на “безалкохолна диета” – например в болница.
Ненаследствената форма на алкохолизъм (позната още като реактивен алкохолизъм или късен алкохолизъм) обикновено се наблюдава при хората, в чийто семейства няма алкохолици. През целия си живот те пият с мярка и изведнъж нещо се случва – загуба на близък, любовно разочарование, разколебаване на вярата в бъдещето – и хората започват да пият за да се “излекуват”, да “забравят” и.... се напиват. Но се напиват по различен начин: чрез запои.
В зависимост от методите на диагностика от алкохолизъм страдат между 8 и 11 % от населението на всяка една страна. Предпочитаните видове алкохол най-често зависят от географските и културни характеристики. В южните страни предпочитат вино, малко по на север – бира, още по на север – водка. Всяка напитка има своите плюсове и минуси. Тези които предпочитат виното, рядко страдат от сърдечни заболявания, но пък често развиват цироза на черния дроб. При привържениците на силните питиета пък по-често се наблюдават алкохолни психози.
Разбира се, умерената употреба на спиртни напитки е полезна за храносмилането. Проблемът обаче е, че далеч не всички хора могат да се удържат да не преминат границите на “умереността”. Освен това колкото по-рано човек започне да консумира алкохол, толкова по-бързо възниква зависимост към алкохола.
За финал нека завършим с една древна китайска притча: Будистки монах вървял из гората. След време той се уморил и измръзнал. На пътя му се изпречила къща, в която живеела самотна жена. Тя се съгласила да приюти монаха през нощта, но само ако изпълни едно от трите условия – да изяде приготвеното от нея месо, да пие вино или да сподели леглото й. Монахът помислил и решил, че виното е най-малкият грях. Той приел да пийне малко... След това ял месо и преспал със жената.
сряда, 13 юли 2011 г.
вторник, 5 юли 2011 г.
Сексуална ориентация и тип на личността
Ако нашите сексуални ориентации са пластични и изменчиви, то може ли да се говори за съществуване на единен хомосексуален стил на живот или особен тип личност?
На връзката между сексуалната ориентация и типа личност, е посветена огромно количество специална и популярна литература. На пръв поглед, това е напълно понятно, че такова съществено обстоятелство, като типа сексуална ориентация, се отразява на самосъзнанието, на образа на Аз-ът и социалното поведение. Обаче, става ли дума при това просто за някаква устойчива корелация на чертите или за причинна зависимост и има ли тази корелация или причинна връзка иманентност, проявяваща се навсякъде, или зависи от конкретните условия на средата? Причисляването към хетеросексуалността на въпроса за общите свойства за личностите, е очевидно нелеп; можем да говорим само затова, какви психични черти благоприятстват едни или други специфични черти на сексуалното поведение. Обаче, точно така стоят и нещата с хомосексуалността. Ние свикнахме да мислим по различен начин, именно защото тази категория беше маркирана, дори повече - стигматизирана. Дори и ако хомосексуалността, е болест, както диабета, или коронарната недостатъчност, на чия ли глава ще хрумне да напише за "личността на диабетика"; съвсем друг е въпросът за това, да се обсъди влиянието на диабета и всяка една друга болест върху психичното състояние на страдащият човек. Понятието "личност на хомосексуалиста", или "хомосексуална личност", не предизвиква интуитивен протест, само, защото то се е родило в психиатричната клиника, и подобно на понятията "невротична личност" или "личност на епилептика", се асоциира с изразена невротична или психотична проява. Макар, че едва ли това е еднозначно?
Днес психиатрите отлично разбират, че не става дума за ендогенна симптоматика, личността и социалното поведение на болният зависят, преди всичко от това, как се отнасят към него околните. Без да се отчитат тези фактори, не може да има нито успешна профилактика, нито успешна психотерапия.
С хомосексуалността, е още по-сложно. От гледна точка на научната психология, да се говори за свойства на личностите, които никак не са зафиксирани, е безсмислено. Освен това, нито един от съществуващите психологични тестове не позволява да се различават хомосексуалните жени и мъже от хетеросексуалните, което ни кара да мислим, че различията в сексуалната ориентация са повече или по-малко автономни от останалите психични качества. В началото на 60-те години, американския психиатър Ървин Бибер и сътрудници, съпоставят особеността на жизнения път и личностните свойства на 106 мъже-хомосексуалисти, намиращи се на психоаналитично лечение, с контролна група от 100 хетеросексуални пациента и намерили между тях съществени различия. 63% от хомосексуалистите, и едва 39% от хетеросексуалните, съобщили, че били любимци на своите майки; 65% от хомосексуалистите казали, че техните майки на свой ред, искали да бъдат в центъра на внимание на синовете си; в контролната група този процент бил 36%. Само 18% от хомосексуалистите, споделили, че техните майки ги поощрявали в техните мъжки разбирания и занятия (в контролната група са 47%), а 66% от хомосексуалните и 48% от хетеросексуалните, заявили за пуританския характер на майка им. Майките на хомосексуалистите, по-често се намесвали в техния сексуален живот. Много хомосексуалисти се чувствали отчуждени от своите бащи, като в семейните караници, майките обикновено се солидализирали със синовете срещу бащите. Освен това, хомосексуалистите прекарали по-малко време с бащите си. Сексуална информация те също получавали основно от своите майки; 17% от хомосексуалните групи имали в детството хомосексуални контакти с братята си или връстниците си (в контролната група - 3%); от от всички възрасти, хомосексуалистите имали по-висока група на сексуална активност, а 82% от тях имали хомосексуален контакт до 19 годишна възраст, докато в контролата на хетеросексуалните, този процент бил едва 35%. Личностови особености се наблюдавали и вън от сексуалната сфера. Три четвърти от изследваните хомосексуалисти се бояли в детството от телесни травми, 80% избягвали съревнователните игри и ситуации, 90% избягвали побоища и разправии, а две трети се чувствали самотни и т.н. Тези наблюдения може да се обяснят не само в термини от психоанализата, но и в понятия от ролевата теория, свързваща възникването на хомосексуалността с трудностите на усвояване от детето на адекватна полова роля. Това, че много хомосексуални мъже изпитвали в детството си дефицит на мъжко влияние, имали лоши взаимоотношения с бащите си, констатирали и други изследователи (Р. Звано). Обаче, колкото и ненадежден да е ретроспективния самоотчет, сходството в жизнените условия, както е известно, не гарантира формирането на еднакви личностови качества.
Както правилно отбелязва Мартин Хофман, много хомосексуални синове, израстват в семейства от съвършено различен тип, тогава как в семействата от този тип растат и хетеросексуални? Избягването на разправии, съревнователните ситуации изобщо, е характерно за интровертите, но няма доказателства, че интровертността само по себе си е типична за хомосексуалността.
Систематичното сравнение с взаимоотношенията с родителите в две групи американски и английски мъже-хомосексуалисти и контролни групи от хетеросексуални мъже, проведено от Зигелман, не доказва в тяхното възпитание съществени разлики.
Едно от най-добрите в методичен аспект изследвания на хомосексуалността било изпълнено в Англия от Макъл Скофилд. Той изследвал 3 групи мъже-хомосексуалисти, по 50 човека във всяка, от които първата - били затворници, втората - пациенти на психиатрична клиника и третата - хора, които никога не са привличани към престъпни деяния и не са се обръщали към психиатър. Оказало се, че в трите групи, хомосексуалистите се отличават доста силно един от друг, както и в съответните хетеросексуални групи, т.е. сексуалната ориентация не само, че не определя всички останали свойства на личността, но и сама варира в зависимост от тях. До този момент, сексологичните изследвания били малко, и те се опирали на малочислени извадки, като считали, че хомосексуалистите се отличавали във всичко от останалите хора. С появата на масовите изследвания (Данекер и Райхе, изследвали около 800, Бел и Уайнберг - 1500 човека) тази илюзия рухнала. Както пишат Бел и Уайнберг, единен тип "хомосексуалисти" е така невъзможен, както и единен тип "хетеросексуалисти". "Има "хомосексуалности" и "хетеросексуалности", всяка от които включва в себе си множество различни, взаимносвързани измерения". Дори половият живот на тези хора не е еднакъв: 71% от мъжете (465 човека) и 3/4 от жените (211 човека) Бел и Уайнберг разпределят по следните 5 показателя:
Първа група: 68 мъже и 81 жени, съставяли я хора, живеещи в устойчиви, тесни двойки, напомнящи на хетероексуалните бракове. В сравнение с други групи, у тях сексуалните проблеми били най-малко, те не търсели случайни, временни партньори, били добре социално и психологически приспособени, отличаващи се с високо самоуважение и много рядко страдащи от самота.
Втора група: 120 мъже и 51 жени, съставяли я "открити двойки", те също живеели заедно, но не напълно удовлетворени от своите партньори; те по-често търсели сексуални развлечения, като изпитвали във връзка с това, разнообразни тревоги. Тяхната социална и психологическа адаптация била по-ниска, в сравнение с лицата от първата група, но по-висока, в сравнение с лицата от останалите групи.
Трета група: 102 мъже и 30 жени, тя била "функционална"; хората в нея водели разпуснат живот, който бил съсредоточен около сексуалните похождения. Сексуалната им активност била най-голяма, имали най-голям брой партньори, в сравнение с останалите групи, но техните контакти били по-често лишени от емоционална обвързаност, били екстензивни и безлични. Като цяло, тези жизнерадостни и енергични хора, успешно преодоляващи трудностите на своето битие, били с ниска социална и психологическа адаптация, в сравнение с първата група.
Четвърта група: 66 мъже и 16 жени, те били "дисфункционали", т.е. не били в състояние да приемат своята хомосексуалност, нито да я потиснат. При тях имало най-много сексуални и психологически проблеми и вътрешни конфликти.
Пета група: 110 мъже и 33 жени, те се отличавали с минимална сексуална активност, отсъствие на емоционални контакти с други хора и множество психосексуални проблеми. Тези хора, повече от другите били склонни да считат себе си за нещастни, по-често се обръщали към лекари, и в техните среди имало най-много самоубийци.
По такъв начин, дори по сексуално поведение и социална адаптация, хомосексуалистите не образували единно цяло. Ако се увеличи частта на разсъгласуваност на сексуалното поведение и еротичните предпочитания, различията в мъжкия и женския хомосексуализъм и другите моменти, то извода ще стане още по-неоспорим. Данните на Бел, Уайнберг, Хамерсимт, били подложени на остра критика затова, че те практически ограничавали статистическата обработка на спомените на респондентите за тяхното сексуално поведение. Обаче, нима може да се разбере сексуалното поведение извън конкретния социален контекст? това, че Бел и Уайнберг броят "типове" сексуално поведение, може да се окаже преди всичко временно състояние; един и същи човек, може да бъде в един период "асексуал", в друг "функционал" и т.н. А още повече методично е рисковано да се конструират по отговора на респондентите "стадии" на тяхното сексуално развитие.
Показателна в тази връзка е еволюцията на възгледите за хомосексуалността в задграничната психиатрия (бел.пр. отвън Русия). В началото на ХХ-ти век, болшинството психиатри, считали хомосексуализма за сериозно психично заболяване. Към средата на столетието се изясни, че нерядко наблюдаваните у такива хора невротични симптоми произтичат не заради тяхната сексуална ориентация, а поради някакви други индивидуални свойства и най-вече, поради трудности в тяхното социално положение. В крайна сметка, леко ли е да се съхрани душевното здраве и психичното равновесие на човека, който цял живот е принуден нещо да крие, потиска, да се бои от разобличение, и сам да е склонен да се смята за непълноценен? Както се е изразил един писател, покажете ми щастлив хомосексуалист, и аз ще ви покажа весел труп.
През 70-те години на ХХ-ти век и тази позиция била прегледана. Масови изследвания с прилагане на психологически тестове показали, че невротизма, не е обезателен спътник на хомосексуалността. Дали хомосексуалиста ще бъде невротик или не, зависи, от една стра, от социалните условия (колкото по-силна е стигматизацията и социалната изолация на определена категория хора, толкова по-вероятна е невротичната реакция при тях), а от друга - от индивидуално-личностовите свойства, включвайки комуникативните качества, нивото на самоуважение, способността да се приема и отстоява своя индивидуалност и т.н. През 1973 година, Американската психиатрична асоциация изключва хомосексуализма от своя официален списък с диагнози.
Проблема за "хомосексуалната личност" има и свой културологичен аспект. Тезиси за човешката непълноценност на хомосексуалистите, нерядко се съпоставят със списъци от културни постижения на хомосексуалистите, като се посочват велики личности на човечеството.
Да се определя сексуалната ориентация по действия от миналото и по косвени данни е крайно рисковано. Много от тези, за които се била утвърдила репутацията на хомосексуалисти, в действителност имали бисексуален живот, а други - зафиксирани епизодични хомосексуални контакти, трети пък били подозирани в хомосексуализъм, поради това, че в тяхното творчество или личен живот, били със силно изразени хомофилни мотиви, например идеализацията на еднополовата дружба, макар и хомофилията и хомоеротизма съвсем не винаги да съвпадат. Понякога слуховете тръгвали и от хорските сплетни. Така или иначе, работата не е само в проблематичната атрибуция, колкото в това, нужна ли е тя изобщо. Макар, че сексуалната ориентация винаги е съществено свойство на личността, тя има значение не сама по себе си, а само в системата на жизнения свят на личността, чиято биография пишем ние самите. Важно е не само това какъв сексуален живот водим и какви еротични предпочитания имаме, а и това - как се осмислят и преживяват те. Важен момент е да се помисли, и отговори на редица въпроси като: заставило ли го е съзнанието на човека в своята психосоциална особеност да се крие от света, да бяга от себе си, или напротив - активно да търси общуване със себеподобните си? Опитва ли се да потиска своите хомоеротични желания, или, напротив, удовлетворява ли ги, и доколко му се отдава едното и другото? Скрива ли той своята хомосексуалност (като М. Пруст), или открито я признава (като А. Жид) и т.н. Ако не съществува вътрешно проникване в душевния свят на личността, то информацията за неговия полов живот е безсмислена.
Значение има и в самосъзнанието на субекта, а не само в отношението на околните. Едно ниско, физически слабо момче, израства с чувството за своята непълноценност, ущърбност; друго се справя срещу природните недостатъци със специални упражнения; трето ги компенсира с достижения в други сфери на живота; четвърти изработва реакции на хиперкомпенсация и т.н. Това се случва и със сексуалната ориентация.
На връзката между сексуалната ориентация и типа личност, е посветена огромно количество специална и популярна литература. На пръв поглед, това е напълно понятно, че такова съществено обстоятелство, като типа сексуална ориентация, се отразява на самосъзнанието, на образа на Аз-ът и социалното поведение. Обаче, става ли дума при това просто за някаква устойчива корелация на чертите или за причинна зависимост и има ли тази корелация или причинна връзка иманентност, проявяваща се навсякъде, или зависи от конкретните условия на средата? Причисляването към хетеросексуалността на въпроса за общите свойства за личностите, е очевидно нелеп; можем да говорим само затова, какви психични черти благоприятстват едни или други специфични черти на сексуалното поведение. Обаче, точно така стоят и нещата с хомосексуалността. Ние свикнахме да мислим по различен начин, именно защото тази категория беше маркирана, дори повече - стигматизирана. Дори и ако хомосексуалността, е болест, както диабета, или коронарната недостатъчност, на чия ли глава ще хрумне да напише за "личността на диабетика"; съвсем друг е въпросът за това, да се обсъди влиянието на диабета и всяка една друга болест върху психичното състояние на страдащият човек. Понятието "личност на хомосексуалиста", или "хомосексуална личност", не предизвиква интуитивен протест, само, защото то се е родило в психиатричната клиника, и подобно на понятията "невротична личност" или "личност на епилептика", се асоциира с изразена невротична или психотична проява. Макар, че едва ли това е еднозначно?
Днес психиатрите отлично разбират, че не става дума за ендогенна симптоматика, личността и социалното поведение на болният зависят, преди всичко от това, как се отнасят към него околните. Без да се отчитат тези фактори, не може да има нито успешна профилактика, нито успешна психотерапия.
С хомосексуалността, е още по-сложно. От гледна точка на научната психология, да се говори за свойства на личностите, които никак не са зафиксирани, е безсмислено. Освен това, нито един от съществуващите психологични тестове не позволява да се различават хомосексуалните жени и мъже от хетеросексуалните, което ни кара да мислим, че различията в сексуалната ориентация са повече или по-малко автономни от останалите психични качества. В началото на 60-те години, американския психиатър Ървин Бибер и сътрудници, съпоставят особеността на жизнения път и личностните свойства на 106 мъже-хомосексуалисти, намиращи се на психоаналитично лечение, с контролна група от 100 хетеросексуални пациента и намерили между тях съществени различия. 63% от хомосексуалистите, и едва 39% от хетеросексуалните, съобщили, че били любимци на своите майки; 65% от хомосексуалистите казали, че техните майки на свой ред, искали да бъдат в центъра на внимание на синовете си; в контролната група този процент бил 36%. Само 18% от хомосексуалистите, споделили, че техните майки ги поощрявали в техните мъжки разбирания и занятия (в контролната група са 47%), а 66% от хомосексуалните и 48% от хетеросексуалните, заявили за пуританския характер на майка им. Майките на хомосексуалистите, по-често се намесвали в техния сексуален живот. Много хомосексуалисти се чувствали отчуждени от своите бащи, като в семейните караници, майките обикновено се солидализирали със синовете срещу бащите. Освен това, хомосексуалистите прекарали по-малко време с бащите си. Сексуална информация те също получавали основно от своите майки; 17% от хомосексуалните групи имали в детството хомосексуални контакти с братята си или връстниците си (в контролната група - 3%); от от всички възрасти, хомосексуалистите имали по-висока група на сексуална активност, а 82% от тях имали хомосексуален контакт до 19 годишна възраст, докато в контролата на хетеросексуалните, този процент бил едва 35%. Личностови особености се наблюдавали и вън от сексуалната сфера. Три четвърти от изследваните хомосексуалисти се бояли в детството от телесни травми, 80% избягвали съревнователните игри и ситуации, 90% избягвали побоища и разправии, а две трети се чувствали самотни и т.н. Тези наблюдения може да се обяснят не само в термини от психоанализата, но и в понятия от ролевата теория, свързваща възникването на хомосексуалността с трудностите на усвояване от детето на адекватна полова роля. Това, че много хомосексуални мъже изпитвали в детството си дефицит на мъжко влияние, имали лоши взаимоотношения с бащите си, констатирали и други изследователи (Р. Звано). Обаче, колкото и ненадежден да е ретроспективния самоотчет, сходството в жизнените условия, както е известно, не гарантира формирането на еднакви личностови качества.
Както правилно отбелязва Мартин Хофман, много хомосексуални синове, израстват в семейства от съвършено различен тип, тогава как в семействата от този тип растат и хетеросексуални? Избягването на разправии, съревнователните ситуации изобщо, е характерно за интровертите, но няма доказателства, че интровертността само по себе си е типична за хомосексуалността.
Систематичното сравнение с взаимоотношенията с родителите в две групи американски и английски мъже-хомосексуалисти и контролни групи от хетеросексуални мъже, проведено от Зигелман, не доказва в тяхното възпитание съществени разлики.
Едно от най-добрите в методичен аспект изследвания на хомосексуалността било изпълнено в Англия от Макъл Скофилд. Той изследвал 3 групи мъже-хомосексуалисти, по 50 човека във всяка, от които първата - били затворници, втората - пациенти на психиатрична клиника и третата - хора, които никога не са привличани към престъпни деяния и не са се обръщали към психиатър. Оказало се, че в трите групи, хомосексуалистите се отличават доста силно един от друг, както и в съответните хетеросексуални групи, т.е. сексуалната ориентация не само, че не определя всички останали свойства на личността, но и сама варира в зависимост от тях. До този момент, сексологичните изследвания били малко, и те се опирали на малочислени извадки, като считали, че хомосексуалистите се отличавали във всичко от останалите хора. С появата на масовите изследвания (Данекер и Райхе, изследвали около 800, Бел и Уайнберг - 1500 човека) тази илюзия рухнала. Както пишат Бел и Уайнберг, единен тип "хомосексуалисти" е така невъзможен, както и единен тип "хетеросексуалисти". "Има "хомосексуалности" и "хетеросексуалности", всяка от които включва в себе си множество различни, взаимносвързани измерения". Дори половият живот на тези хора не е еднакъв: 71% от мъжете (465 човека) и 3/4 от жените (211 човека) Бел и Уайнберг разпределят по следните 5 показателя:
Първа група: 68 мъже и 81 жени, съставяли я хора, живеещи в устойчиви, тесни двойки, напомнящи на хетероексуалните бракове. В сравнение с други групи, у тях сексуалните проблеми били най-малко, те не търсели случайни, временни партньори, били добре социално и психологически приспособени, отличаващи се с високо самоуважение и много рядко страдащи от самота.
Втора група: 120 мъже и 51 жени, съставяли я "открити двойки", те също живеели заедно, но не напълно удовлетворени от своите партньори; те по-често търсели сексуални развлечения, като изпитвали във връзка с това, разнообразни тревоги. Тяхната социална и психологическа адаптация била по-ниска, в сравнение с лицата от първата група, но по-висока, в сравнение с лицата от останалите групи.
Трета група: 102 мъже и 30 жени, тя била "функционална"; хората в нея водели разпуснат живот, който бил съсредоточен около сексуалните похождения. Сексуалната им активност била най-голяма, имали най-голям брой партньори, в сравнение с останалите групи, но техните контакти били по-често лишени от емоционална обвързаност, били екстензивни и безлични. Като цяло, тези жизнерадостни и енергични хора, успешно преодоляващи трудностите на своето битие, били с ниска социална и психологическа адаптация, в сравнение с първата група.
Четвърта група: 66 мъже и 16 жени, те били "дисфункционали", т.е. не били в състояние да приемат своята хомосексуалност, нито да я потиснат. При тях имало най-много сексуални и психологически проблеми и вътрешни конфликти.
Пета група: 110 мъже и 33 жени, те се отличавали с минимална сексуална активност, отсъствие на емоционални контакти с други хора и множество психосексуални проблеми. Тези хора, повече от другите били склонни да считат себе си за нещастни, по-често се обръщали към лекари, и в техните среди имало най-много самоубийци.
По такъв начин, дори по сексуално поведение и социална адаптация, хомосексуалистите не образували единно цяло. Ако се увеличи частта на разсъгласуваност на сексуалното поведение и еротичните предпочитания, различията в мъжкия и женския хомосексуализъм и другите моменти, то извода ще стане още по-неоспорим. Данните на Бел, Уайнберг, Хамерсимт, били подложени на остра критика затова, че те практически ограничавали статистическата обработка на спомените на респондентите за тяхното сексуално поведение. Обаче, нима може да се разбере сексуалното поведение извън конкретния социален контекст? това, че Бел и Уайнберг броят "типове" сексуално поведение, може да се окаже преди всичко временно състояние; един и същи човек, може да бъде в един период "асексуал", в друг "функционал" и т.н. А още повече методично е рисковано да се конструират по отговора на респондентите "стадии" на тяхното сексуално развитие.
Показателна в тази връзка е еволюцията на възгледите за хомосексуалността в задграничната психиатрия (бел.пр. отвън Русия). В началото на ХХ-ти век, болшинството психиатри, считали хомосексуализма за сериозно психично заболяване. Към средата на столетието се изясни, че нерядко наблюдаваните у такива хора невротични симптоми произтичат не заради тяхната сексуална ориентация, а поради някакви други индивидуални свойства и най-вече, поради трудности в тяхното социално положение. В крайна сметка, леко ли е да се съхрани душевното здраве и психичното равновесие на човека, който цял живот е принуден нещо да крие, потиска, да се бои от разобличение, и сам да е склонен да се смята за непълноценен? Както се е изразил един писател, покажете ми щастлив хомосексуалист, и аз ще ви покажа весел труп.
През 70-те години на ХХ-ти век и тази позиция била прегледана. Масови изследвания с прилагане на психологически тестове показали, че невротизма, не е обезателен спътник на хомосексуалността. Дали хомосексуалиста ще бъде невротик или не, зависи, от една стра, от социалните условия (колкото по-силна е стигматизацията и социалната изолация на определена категория хора, толкова по-вероятна е невротичната реакция при тях), а от друга - от индивидуално-личностовите свойства, включвайки комуникативните качества, нивото на самоуважение, способността да се приема и отстоява своя индивидуалност и т.н. През 1973 година, Американската психиатрична асоциация изключва хомосексуализма от своя официален списък с диагнози.
Проблема за "хомосексуалната личност" има и свой културологичен аспект. Тезиси за човешката непълноценност на хомосексуалистите, нерядко се съпоставят със списъци от културни постижения на хомосексуалистите, като се посочват велики личности на човечеството.
Да се определя сексуалната ориентация по действия от миналото и по косвени данни е крайно рисковано. Много от тези, за които се била утвърдила репутацията на хомосексуалисти, в действителност имали бисексуален живот, а други - зафиксирани епизодични хомосексуални контакти, трети пък били подозирани в хомосексуализъм, поради това, че в тяхното творчество или личен живот, били със силно изразени хомофилни мотиви, например идеализацията на еднополовата дружба, макар и хомофилията и хомоеротизма съвсем не винаги да съвпадат. Понякога слуховете тръгвали и от хорските сплетни. Така или иначе, работата не е само в проблематичната атрибуция, колкото в това, нужна ли е тя изобщо. Макар, че сексуалната ориентация винаги е съществено свойство на личността, тя има значение не сама по себе си, а само в системата на жизнения свят на личността, чиято биография пишем ние самите. Важно е не само това какъв сексуален живот водим и какви еротични предпочитания имаме, а и това - как се осмислят и преживяват те. Важен момент е да се помисли, и отговори на редица въпроси като: заставило ли го е съзнанието на човека в своята психосоциална особеност да се крие от света, да бяга от себе си, или напротив - активно да търси общуване със себеподобните си? Опитва ли се да потиска своите хомоеротични желания, или, напротив, удовлетворява ли ги, и доколко му се отдава едното и другото? Скрива ли той своята хомосексуалност (като М. Пруст), или открито я признава (като А. Жид) и т.н. Ако не съществува вътрешно проникване в душевния свят на личността, то информацията за неговия полов живот е безсмислена.
Значение има и в самосъзнанието на субекта, а не само в отношението на околните. Едно ниско, физически слабо момче, израства с чувството за своята непълноценност, ущърбност; друго се справя срещу природните недостатъци със специални упражнения; трето ги компенсира с достижения в други сфери на живота; четвърти изработва реакции на хиперкомпенсация и т.н. Това се случва и със сексуалната ориентация.
РАЗДЯЛАТА
Когато всичко е наред, струва ни се, че скъсването е нещо толкова далечно, че не го очакваш в обозримото бъдеще. В този момент ние съвсем не мислим за това, че освен науката за съблазняване, ухажване и завоюване, съществува нещо крайно неприятно, но абсолютно необходимо - умението да се разделяме.
Онези, които постоянно стъпват на едни и същи хлъзгави подводни камъни, не може да се каже, че владеят умението да приключиш една връзка. На неопитния човек, който при това не умее да избира достойни партньори, често му се налага да преживява раздяла.
В някакъв момент разбираш, че твоята лодчица вече не се носи, весело подскачайки по вълните, а бавно и упорито се върти в кръг, доста силно напомнящ фуния. И в този водовъртеж престават да се мяркат цветя и усмивки, отстъпвайки място на безпристрастното изясняване на отношенията, скандалите, упреците, недомлъвките, мълчанието и недоверието.
Раздялата с любимия някога човек не е приятно събитие. Финалът на някои връзки обаче може да се развие със скоростта на светлината. И не можеш да избягаш от съдбата си. Навярно е щастие и нещастие това, че влюбвайки се и изцяло потъвайки, се разтваряш в любимия човек така, че не си в състояние да различиш някои зловещи нотки от своето бъдеще.
Дреболиите не винаги са толкова дребно нещо. Някои двойки почти непрекъснато се карат за дребни неща: кой да измие съдовете, чий ред е да разхожда кучето, кой телевизионен канал да се включи. Понякога тези микроконфликти моментално угасват - без всякакви сериозни последствия. Но понякога от дребните разногласия се натрупва непреодолима бариера - всеки държи на своето и не желае да приеме разумен компромис. Такава упоритост е тревожен знак, сигнал за това, че един от партньорите излива в дребни битови спречквания натрупана глобална неудовлетвореност. Ако двамата не намерят начини да се договорят, дискомфортът може да доведе до дълбоко разочарование и тогава кризата е неизбежна. Тя може да се прояви в различни форми. Ето най-типичните:
• Изневяра. Вие сте открили любимия с друга. Той твърди, че се разкайва, че това е за пръв и последен път. Постарайте се да му простите и повече никога да не си спомняте за това. Но ако след всички обещания и извинения отново последва изневяра - ще ви се наложи да обмислите хубаво всичко и да вземете кардинално решение. Вие винаги имате избор - да се примирите със ситуацията, да се постараете да я промените или все пак да си тръгнете. Тръгнете си обаче едва след като всичко е уговорено и не е останало никаква надежда.
• Ново чувство. Сериозната влюбеност, за разлика от епизодичната изневяра, свидетелства за това, че партньорите са дълбоко разочаровани от сегашните отношения. Но как да се определи дали вашият случай е безнадежден или не? Известни са примери, когато се разделят хора, които сякаш са създадени един за друг, а двойки, които постоянно са се карали, неочаквано придобиват хармония. Затова не правете резки движения, постарайте се да се отпуснете и известно време просто плувайте по течението.
• Страхове. Понякога мисълта за скъсване възниква поради неувереност в себе си, пораждаща тревога и опасения. Ако жената е склонна към мнителност, тя започва да се бои от бъдещето, подсъзнателно да се настройва за "лош край". Битовите неуредици, материалните проблеми, продължителните пътувания на мъжа, разликата във възрастта (той е по-млад), страхът, че той ще започне да изневерява - всичко това може да доведе до това, че жената, без да дочака най-лошото, прибързва да си тръгне първа. Преди да решите да скъсате, постарайте се да разберете дали не бягате от себе си, от нежеланието си да преодолеете собствената си нетърпимост, обидчивост, ревност и други слабости? Ако сега не си изясните това, опашката от проблеми ще се мъкне след вас през целия ви живот, разрушавайки всичките ви бъдещи връзки.
• Саможертва. Жената може да възприеме съществуващите препятствия като непреодолими - все същата разлика във възрастта, образованието, социалното положение. Тя отчетливо разбира, че никога няма да може да даде на партньора си онова, от което той се нуждае. И сякаш не й остава нищо друго, освен да си тръгне, без да се връща и завинаги.
Ако обаче все още се съмнявате, не обвинявайте себе си и партньора си. Обсъдете откровено всичко, което ви вълнува, направете възможното, за да уредите отношенията си. Поговорете за причините, довели до вашето охлаждане - може би причината не е във вас, а в обективните обстоятелства? Разкажете си един на друг как си представяте идеалната връзка и се постарайте да я пренесете в реалния живот, да се договорите за взаимни компромиси. Говорете не за любов, а за линията на поведение на всеки от вас. И накрая, опитайте се да надникнете в бъдещето. Помислете какво очаква вас и вашата половинка след десет години, ако вашите отношения се запазят. И едва след това вземайте окончателното решение.
Ако все пак сте решили да си тръгнете, пригответе се за трудностите.
• Емоционална "треска". Веднага след скъсването (дори това да е бил единственият възможен изход), човек встъпва в период на безпокойство, съмнения и дори съжаления за своята постъпка. Могат да ви обземат терзания, размисли за собствената ви вина, страх от нови отношения, страх от измама и болка. Острата"трескава" фаза обикновено продължава около шест седмици, но понякога се разтяга и до няколко месеца. През този сложен период вашата главна задача е да пробудите отново в себе си интерес към живота. Спомнете си какво най-много ви е занимавало до запознанството си с бившия партньор? За какво си мечтаехте, към какво се стремяхте? Помислете в какво е вашата сила и как може да я проявите сега, в същия този момент?
• Дълго сбогуване. Вие се опитвате да си тръгнете, но не можете да го направите по никакъв начин. Получава се нещо като люлка: тръгване, връщане, отново тръгване, отново връщане. И точно по същия начин постъпва и вашият партньор. Но събирайки се, вие отново всеки път чувствате: всичко се е върнало отново по местата си и нямате перспектива. Най-добрият начин да разкъсате този порочен кръг е окончателно да прекратите отношенията си. Не може да се върнете в миналото, колкото и да ви се иска. Трябва да се гледа в бъдещето!
• "Да си останем приятели". Този, който е бил инициатор на скъсването, понякога се старае да смени амплоато си: да играе ролята на "добър приятел". Докато онзи, когото са "зарязали", възприема трудно такава смяна на ролите. Той може да се опита да изиграе новата роля, но митичната дружба за него е подсъзнателна надежда за връщане. И рано или късно тези чувства могат да се излеят навън. Ако романтичните отношения наистина са приключили, то е необходимо известно време двамата да са далеч един от друг, да не се превръща бившия партньор в емоционална "патерица". Някога вие може и да станете приятели... Но не и веднага след скъсването.
• Злоба. Това е естествената реакция на болката, която са ви причинили. Или която сте си причинили на себе си - за това, че "съм била такава глупачка" и толкова изгубих напразно толкова време. Злобата е трайно чувство и душата бълнува много дълго. Не си позволявайте да искате сметка, да пускате гадни слухове за "бившия", не се опитвайте да правите живота му непоносим. В крайна сметка, това може да се обърне против вас. Обратното, постарайте се да насочите своята злост в мирно русло. По-добре е тази енергия да се използва конструктивно - за завоюване на нови височини, включително и в личния живот.
• Съмнения. Някои смятат, че има "правилни" и "неправилни" начини за раздяла, че "правилните" уж ще доведат до нова щастлива връзка, а "неправилните" - до безкрайно страдание. В действителност това не е така: като цяло тук няма правила. Просто човек трябва да се остави на интуицията си и да се довери на себе си. Най-щастливият човек е онзи, който прави самостоятелно своя избор, умее да се радва на своите победи, да се справя със загубите и да продължава напред в живота си.
Как да се направи скъсването не толкова болезнено за нас и нашите "бивши" партньори, как да запазим самоуважението си и да не се мъчим после от чувството за вина в случай, че ние сме инициатор на раздялата?
КОГАТО ТЕ НАПУСКАТ...
Естествено, че мъжете и жените, поради нееднаквите си емоционални особености, по различен начин преживяват едно толкова важно събитие, затова и съветите за възстановяване ще зависят от това кой си тръгва.
Той си тръгва...
Изпробвани са всички средства: разумни уговорки, сълзи, сексуално бельо, истерични състояния, заплахи, унижения. Нищо не помага, той си тръгва...
Струва ти се, че светът се е срутил и че повече нищо няма значение, и че не е възможно да го преживееш... Прочети това изречение още веднъж и кажи, че е глупаво. Разбира се, ще се наложи просто да се преживее първият период на болка, тъга и отчаяние, граничещо с изстъпление. В този момент ти не си способна да чуеш никого. Но този "мъртъв сезон" ще мине, той не бива да се проточва и ето тогава вече ти просто ще трябва да си помогнеш сама на себе си.
Ако инициатор на скъсването е твоят партньор, за да не се терзаеш с безкрайни надежди и да не седиш с поглед, вперен в дъното на чашката, изясни за себе си, че всичко случило се е свършен факт. Да, той си е тръгнал. Повторена сто пъти, заедно с потоци от сълзи, на сто и първия път тази фраза изведнъж ще изгуби своята власт над тебе. Това е много важно и вече значи много. Това е първата малка победа в твоето сражение за себе си. Защото признай си дълбоко в душата си какво искаш да си: парцал или истински силна жена, способна да се изправи и да върви напред въпреки всичко?
• Сподели своята неприятност с колкото можеш повече хора. В психоанализата това се нарича метод на разсейване на мъката. В резултат на това скоро ти ще усетиш, че не ти е толкова тежко на душата.
• Седни пред огледалото и разкажи на себе си за своята мъка. А още по-добре, не се учудвай, изпей я! Психолозите твърдят, че подобна терапия доста ефикасно сваля стреса. Освен това, ти толкова ще се увлечеш от опита да вземеш висока или обратно ниска нота, че още до края на своята солова изповед можеш да забравиш за първоизточника й. Между другото, тренировките пред огледалото е по-добре да завършиш упражнявайки се в мимичното изкуство. Две-три физиономийки пред огледалото ще ти повдигнат настроението. Твоята задача е да докажеш на себе си цялата несериозност на проблема.
• Дневник. Това е прекрасен начин да се избавиш от натрапчивите спомени, обиди, да се освободиш от цялата тежест на настоящия момент. Всички твои мъчения, опити да разбереш случилото се, наскърбените си чувства, поне един път поверени на хартията, стават минало. Преживените и описани емоции престават да тежат на душата като бреме и постепенно те отпускат. Ти като че ли се освобождаваш и отново придобиваш способност да контролираш себе си и своите преживявания.
• Труди се. Уморявай се. В прекия смисъл. Не е важно какво ще бъде това: бягане, аеробика, местене на мебели в стаята, яростно пране (забрави за пералнята), настървено търкане и миене на пода. Ние кой-знае защо забравяме за неизбежната връзка на нашата душа с тялото ни и за това, че понякога трябва да уморим до изнемога тялото, за да облекчим душата си.
• Дай възможност на емоциите си да излезат навън. Иди на сауна, плувай в басейн, море, река. Излез някъде извън града, в гората, в полето, където никой няма да те чуе, викай колкото сили имаш, без да се страхуваш, че някой от съседите ще те сметне за превъртяла. Освободи емоциите си, имаш нужда да ги пуснеш навън, за да не те разрушат отвътре.
• Посвети всичките си сили на кариерата си. Ако твоят личен живот временно е разрушен, това още не е повод да пуснеш под обстрел всичко останало. Нека те вдъхновява мисълта, че поне на работа успехът ти зависи преди всичко от самата теб, а не от страничен човек, когото от глупост си пуснала в живота си. При това колкото по-големи бъдат твоите собствени постижения и съответно увереността ти в себе си, толкова по-лесно е да се намери наистина достоен кандидат за мястото до теб. Понеже успехът е мощен фактор на сексуалната привлекателност.
• Организирай си по-често празници. Например, изгледай любим филм, препрочети любима книга. Обличай се празнично, дори да имаш намерение да прекараш вечерта вкъщи. Прекарвай повече време сред приятели, посещавай различни празници, рождени дни, приятелски събирания, заеми се със спорт. Направи така, че животът ти да е наситен със събития.
• Диета. Да, да, пак баналната диета. Не си струва излишно да се драматизира всичко, което се е случило, да се мачка в ръце дантелена кърпичка и да се събират сълзите в сребърна чаша. В твоята борба с депресията всички средства са добри. И ако искаш да се разделиш с нея колкото е възможно по-бързо, откажи се (за известно време) от тежки меса, пържолки, всякакъв род пикантни и сладки неща. С тях ти храниш не само своето тяло, но и неврозата си, затова няма какво да я глезиш с всякакви неща. Сокове, минерална вода, зеленчуци, разнообразни плодове - всичко това е необходимо на теб, а твоята невроза няма да изкара дълго без червено вино и деликатеси.
• Медитация. Само не бива да кършиш пръсти и да стенеш, че целият ти живот се руши, а на теб ти предлагат да дишаш равномерно и да концентрираш вниманието си в областта на пъпа или между веждите, в областта на третото око. Могат да ти помогнат не безкрайните потоци от сълзи, а състоянието на спокойна отпуснатост и умиротвореност, когато възстановителните процеси протичат 2-3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън. Не си струва безкрайно да се оплаква миналото.
• "Режи окончателно". Не бива да си доставяш мазохистичното удоволствие, разглеждайки неговите писма, бележки, снимки, подаръци, вещи... Повярвай, че най-доброто е да събереш всичко това и без да гледаш да ги изхвърлиш. Тези свещени "реликви", пръснати по цялото жилище, ще те довеждат до изстъпление, напомняйки ти за прекрасното време на миналото щастие, потопявайки те след това в състояние на истинска агония.
Не изключвам, че в кошчето ще отидат не снимките на любимия, а всички тези съвети. Може да имаш нужда от нещо съвсем друго: да пратиш по дяволите всички диети и медитации и да заминеш с шумна компания най-малкото в Гърция или още по-далече или просто някъде, където има много танци и вино... Може да ти се струва, че ти трябва веднага любовник, дори не един. Всъщност, всичко това не е толкова важно, важното е да се прави нещо, да не поставяш кръст върху себе си и своя живот само защото някому е дошло наум да те зареже.
Ще мине време и ще разбереш, че вашата раздяла е била планирана някъде там, на небето, а твоят бивш приятел е бил за теб поредното стъпало, помогнало ти да издигнеш отношенията си с човека, когото ще срещнеш по-късно и за когото ти толкова дълго си мечтала, на ново равнище.
Тя си тръгва...
Вашите отношения са стигнали до нулата и всичко, което си предприел, е било безполезно. Тя си тръгва... Ако не живеете заедно, една вечер тя ще те помоли да наминеш при нея, за да си поговорите накратко.
• Остани си у дома.
Когато жената ти съобщава, че е настъпило време да си поговорите, ти вече трябва да си наясно какво тя иска да ти каже. На всяка цена я накарай да ти съобщи неприятната вест по телефона. Повечето жени имат идиотското убеждение, че са длъжни да кажат последното "прости" на мъжа, гледайки го право в очите, при това на своя територия. За нищо на света не се съгласявай, тъй като това е все едно да те извикат в кабинета на шефа и да застанеш пред него в стойка мирно.
• Затвори си устата.
Ако тя ти е казала, че всичко е свършено, не си струва да се продължава безмислената дискусия. Бъди пределно вежлив и кратък. При първа възможност затвори телефона и не подавай никакви признаци за своето съществуване.
• Не й се обаждай.
Разбира се, сърцето ти е разбито. А единствената жена на Земята, която може отново да го залепи е тази, която току-що ти е подписала обходния лист. За нищо на света не й звъни, опитвайки се да намериш толкова необходимото ти в този момент съчувствие.
И така, твоята програма за рехабилитация:
Изисква се известно време (от месец до година), за да се разсее окончателно пушекът. И затова най-добре ще е да легнеш на дъното и спокойно да дишаш. В това положение ти ще намериш изход от всяка задънена улица.
За какво да си мислиш през това време?
• Помисли...
...как вървят нещата ти в другите области на живота?
Ако положението ти в службата е неустойчиво, данъчните се канят да ти съдерат кожата с глоби, дори да те съдят, нима не е по-добре да решиш тези проблеми? Отдели на работата си най-голямо внимание. Всичко, което се изисква от теб в дадения момент, това е пълно съсредоточаване. И нищо друго няма да ти помогне да го постигнеш, освен работата.
• Пренастрой се.
Спомни си приятелите, които не са могли да те измъкнат от леглото за най-важните футболни мачове или за риба, защото ти си се търкалял в леглото с нея. Иди при тях, извини им се и поживей известно време в царството на мъжете. Твоите приятели ще научат какво ти се е наложило да преживееш, ще ти посъчувстват горещо, наричайки твоето последно гадже с ... думи и ще ти помогнат отново да откриеш света на истинските ценности: драматичните събития около последния мач на шампионата, но и сравнителното изучаване на сервитьорките в близката бирария...
Всичко минава... и това също ще мине.
Твоето сърце е разбито, примири се с това.
• Прави всичко, каквото поискаш.
Купи си нова кола, нов парфюм, ново жилище. Вземи си куче - вълча порода. То ще те научи да си независим и силен. И се опитай да не си обръщаш главата в посоката, откъдето усещаш, че идва миризмата на нейния парфюм. Разбери, тази врата за теб вече е затворена завинаги, затова пък са се отворили множество други. Ти си нов продукт на пазара на секса и рекламната кампания вече тече с пълна пара.
КОГАТО СИ ТРЪГВАШ ТИ...
Трябва да умееш да си тръгнеш. Само ти се струва, че това е проста работа. Мъжете и жените обикновено по различен начин проявяват инициативата си при скъсване на отношенията. И тук трябва да се имат предвид психологическите особености на "потърпевшата" страна. Разбира се, тактиката и стратегията на раздялата трябва да се избират за всеки случай отделно. Но има и универсални изисквания към толкова важно събитие, при това те важат и за двата пола: трябва да си тръгваш с ум, такт, окончателно.
На жените винаги им е по-трудно да си тръгнат, поради натиска на традиционния морал. Вече ти е ясно какво те очаква, ако ти си проявила инициативата. Освен гнева му, това е и неодобрението от страна на неговите приятели и твоите приятелки. А ако сте женени: всички роднини на мъжа ти, свекърва ти, собствената ти майка, просто познатите на семейството ти ще срутят върху теб своето "обществено мнение". "Тя разруши хубавото си семейство, тя напусна мъжа си, за нея няма нищо свято..." В края на краищата обаче, ти скъсваш не с общественото мнение. И ето тук очаквай подводните камъни.
Щом научи за твоята присъда, той може мигом да се превърне от прекрасния принц в чудовище. Цветя, подаръци, уверения във вечна любов и най-страшното оръжие - фрази от типа: "Дай ми още един шанс" или "Върни се, всичко ще ти простя". На фона на искреното разкаяние и унижение всичко това може да трогне и каменен стълб, да не говорим за твоето женско сърце. Когато човек иска да задържи другия, действа по всякакви начини, но дали ще се промени нещо съществено след вашето сдобряване?
Вземеш ли решение да го напуснеш, направи го достойно. На тебе ти е много по-леко: ти си обмислила всичко и си решила. За него обаче всичко, което става, е гръм от ясно небе. На прощаване не трябва да има истерии, последни изяснявания на отношенията, упреци.
Когато се разделяме с любимия, с който някога ни е било добре, привързаността ни към него остава дълго време. И често пъти ни се струва, че нашият емоционален подем е свързан изключително с него. Спомените за щастливите времена стават своеобразен психологичен наркотик и ние попадаме в зависимост от него. И ни се струва, че няма възможност да го забравим. Тогава е необходимо вътрешно да се сбогуваме с бившия ни любим и да си върнем собствените ни чувства. Това се отнася както до жените, така и до мъжете.
Какво и как да се направи, ако е дошло време за раздяла:
1. По-добре честно и открито да се каже всичко.
2. Раздялата не бива да се протака. Защото колкото по-късно се случи, толкова по-болезнена ще бъде.
3. Не бива да се оставят никакви "резервни" варианти за връщане.
4. Не бива да се разделяте като врагове, ако е възможно, разбира се.
5. Най-добре е да се стигне до "нулевия вариант на първата среща". Тоест след раздялата да останете един за друг такива, каквито сте били при първата си среща: колеги, делови партньори, позната на брат ми, случайни познати и т.н. Ако не направите това поне от своя страна, а останете да речем "бивши...", едва ли ще можете бързо да забравите вашите взаимоотношения дори след девет месеца.
При "нулевия вариант" вие просто ще сте в положение да избирате: да се запознаете или не? А тъй като вие вече знаете какво може да последва, изберете "не" и край. Все едно това запознанство не се е случвало.
Във всеки случай, търсете причината за ревност, измяна, развод само в себе си и ако я намерите, следващия път подобно нещо може и да не се случи.
Ако твоят възлюбен няма намерение да те пусне без шумни скандали и без да привлича същото онова обществено мнение, опитай се сама да го провокираш и предизвикаш да те напусне.
Помисли си какви неща твоят човек просто не може да търпи - разхвърляната квартира, пресоленото ядене, твоите многочасови разговори по телефона с Лили от съседния блок? Изчисли всичко това и действай!
Съществува и по-радикален начин да бъде провокирано бягство - сработва, ако твоят избранник не си пада много по децата. Сядаш на коленете му след последните новини, когато той и без теб не иска да гледа този свят и ласкаво му чуруликаш в ухото: "Скъпи, хайде най-накрая да си родим детенце!" За по-голяма достоверност може няколко минути да му описваш прелестите на бъдещия ви живот, трогателния нощен плач на бебчето, чаровните разходки с количката и памперсите...
Да оставим шегите обаче. Важното е, ако решението е взето, да се следва. Колкото и жестоко да прозвучи, но тръгнал ли си - върви си. Вратата може да се хлопне или да се затвори само един път, а ако това се прави постоянно, ще спрат да те възприемат сериозно.
На пръв поглед за мъжа е по-лесно да напусне жената. Замисляли ли сте се някога обаче защо едни мъже остават приятели с всички свои бивши жени и приятелки, а други не могат да се въздържат от ругатни по техен адрес? Въпросът не е само в характера на мъжа. И дори не е в удоволствието, което той успява да достави или да получи за времето на тяхната връзка. Много повече зависи от неговото умение да се раздели с жената. Разбира се, ако ти си сигурен, че можеш да се "откупиш" с кожено палто и една прощална вечеря на свещи може да потуши горестния момент на прощаването, действай, но дори в тази ситуация някои общи препоръки как да се разделим умно, могат да се окажат полезни.
Много хубавичко си помисли какво правиш. Ти, без съмнение нараняваш онази, която някога е била твой най-добър приятел, на която може би си се молил... И затова сега се постарай да й обясниш защо я зарязваш.
Бъди пределно честен, защото жените чувстват лъжата.
Бъди оригинален. Думите "Струва ми се при нас нещата не се получиха" не само ще продемонстрират твоята интелектуална несъстоятелност, но те са жестоки за емоционалния свят на жената. Опитай се да й изброиш колкото можеш повече доводи, че това скъсване ще е по-полезно именно за нея (подготви се предварително).
Бъди конкретен. Тя няма да повярва на твоите абстрактни измишльотини за това, че вашата връзка не се е получила; тя се нуждае от изброяване на конкретни причини, защо при вас не се е получило.
Бъди решителен. Скъсването съвсем не е мъгливо, безформено понятие. Когато казваш: "Между нас всичко е свършено!", ти трябва да имаш предвид именно това.
Изчезни от живота й. Ако сте се разделили в петък, не се опитвай в понеделник да й предлагаш дружбата си.
Ето за какво ти не бива да забравяш никога: свършено ли е, значи край, свършено е. Нещо повече, ако любовта ви оцелее, тя вече ще има своя, както се казва, "скелет в гардероба" и той ще бъде винаги в неприятно съседство с леглото ви.
Онези, които постоянно стъпват на едни и същи хлъзгави подводни камъни, не може да се каже, че владеят умението да приключиш една връзка. На неопитния човек, който при това не умее да избира достойни партньори, често му се налага да преживява раздяла.
В някакъв момент разбираш, че твоята лодчица вече не се носи, весело подскачайки по вълните, а бавно и упорито се върти в кръг, доста силно напомнящ фуния. И в този водовъртеж престават да се мяркат цветя и усмивки, отстъпвайки място на безпристрастното изясняване на отношенията, скандалите, упреците, недомлъвките, мълчанието и недоверието.
Раздялата с любимия някога човек не е приятно събитие. Финалът на някои връзки обаче може да се развие със скоростта на светлината. И не можеш да избягаш от съдбата си. Навярно е щастие и нещастие това, че влюбвайки се и изцяло потъвайки, се разтваряш в любимия човек така, че не си в състояние да различиш някои зловещи нотки от своето бъдеще.
Дреболиите не винаги са толкова дребно нещо. Някои двойки почти непрекъснато се карат за дребни неща: кой да измие съдовете, чий ред е да разхожда кучето, кой телевизионен канал да се включи. Понякога тези микроконфликти моментално угасват - без всякакви сериозни последствия. Но понякога от дребните разногласия се натрупва непреодолима бариера - всеки държи на своето и не желае да приеме разумен компромис. Такава упоритост е тревожен знак, сигнал за това, че един от партньорите излива в дребни битови спречквания натрупана глобална неудовлетвореност. Ако двамата не намерят начини да се договорят, дискомфортът може да доведе до дълбоко разочарование и тогава кризата е неизбежна. Тя може да се прояви в различни форми. Ето най-типичните:
• Изневяра. Вие сте открили любимия с друга. Той твърди, че се разкайва, че това е за пръв и последен път. Постарайте се да му простите и повече никога да не си спомняте за това. Но ако след всички обещания и извинения отново последва изневяра - ще ви се наложи да обмислите хубаво всичко и да вземете кардинално решение. Вие винаги имате избор - да се примирите със ситуацията, да се постараете да я промените или все пак да си тръгнете. Тръгнете си обаче едва след като всичко е уговорено и не е останало никаква надежда.
• Ново чувство. Сериозната влюбеност, за разлика от епизодичната изневяра, свидетелства за това, че партньорите са дълбоко разочаровани от сегашните отношения. Но как да се определи дали вашият случай е безнадежден или не? Известни са примери, когато се разделят хора, които сякаш са създадени един за друг, а двойки, които постоянно са се карали, неочаквано придобиват хармония. Затова не правете резки движения, постарайте се да се отпуснете и известно време просто плувайте по течението.
• Страхове. Понякога мисълта за скъсване възниква поради неувереност в себе си, пораждаща тревога и опасения. Ако жената е склонна към мнителност, тя започва да се бои от бъдещето, подсъзнателно да се настройва за "лош край". Битовите неуредици, материалните проблеми, продължителните пътувания на мъжа, разликата във възрастта (той е по-млад), страхът, че той ще започне да изневерява - всичко това може да доведе до това, че жената, без да дочака най-лошото, прибързва да си тръгне първа. Преди да решите да скъсате, постарайте се да разберете дали не бягате от себе си, от нежеланието си да преодолеете собствената си нетърпимост, обидчивост, ревност и други слабости? Ако сега не си изясните това, опашката от проблеми ще се мъкне след вас през целия ви живот, разрушавайки всичките ви бъдещи връзки.
• Саможертва. Жената може да възприеме съществуващите препятствия като непреодолими - все същата разлика във възрастта, образованието, социалното положение. Тя отчетливо разбира, че никога няма да може да даде на партньора си онова, от което той се нуждае. И сякаш не й остава нищо друго, освен да си тръгне, без да се връща и завинаги.
Ако обаче все още се съмнявате, не обвинявайте себе си и партньора си. Обсъдете откровено всичко, което ви вълнува, направете възможното, за да уредите отношенията си. Поговорете за причините, довели до вашето охлаждане - може би причината не е във вас, а в обективните обстоятелства? Разкажете си един на друг как си представяте идеалната връзка и се постарайте да я пренесете в реалния живот, да се договорите за взаимни компромиси. Говорете не за любов, а за линията на поведение на всеки от вас. И накрая, опитайте се да надникнете в бъдещето. Помислете какво очаква вас и вашата половинка след десет години, ако вашите отношения се запазят. И едва след това вземайте окончателното решение.
Ако все пак сте решили да си тръгнете, пригответе се за трудностите.
• Емоционална "треска". Веднага след скъсването (дори това да е бил единственият възможен изход), човек встъпва в период на безпокойство, съмнения и дори съжаления за своята постъпка. Могат да ви обземат терзания, размисли за собствената ви вина, страх от нови отношения, страх от измама и болка. Острата"трескава" фаза обикновено продължава около шест седмици, но понякога се разтяга и до няколко месеца. През този сложен период вашата главна задача е да пробудите отново в себе си интерес към живота. Спомнете си какво най-много ви е занимавало до запознанството си с бившия партньор? За какво си мечтаехте, към какво се стремяхте? Помислете в какво е вашата сила и как може да я проявите сега, в същия този момент?
• Дълго сбогуване. Вие се опитвате да си тръгнете, но не можете да го направите по никакъв начин. Получава се нещо като люлка: тръгване, връщане, отново тръгване, отново връщане. И точно по същия начин постъпва и вашият партньор. Но събирайки се, вие отново всеки път чувствате: всичко се е върнало отново по местата си и нямате перспектива. Най-добрият начин да разкъсате този порочен кръг е окончателно да прекратите отношенията си. Не може да се върнете в миналото, колкото и да ви се иска. Трябва да се гледа в бъдещето!
• "Да си останем приятели". Този, който е бил инициатор на скъсването, понякога се старае да смени амплоато си: да играе ролята на "добър приятел". Докато онзи, когото са "зарязали", възприема трудно такава смяна на ролите. Той може да се опита да изиграе новата роля, но митичната дружба за него е подсъзнателна надежда за връщане. И рано или късно тези чувства могат да се излеят навън. Ако романтичните отношения наистина са приключили, то е необходимо известно време двамата да са далеч един от друг, да не се превръща бившия партньор в емоционална "патерица". Някога вие може и да станете приятели... Но не и веднага след скъсването.
• Злоба. Това е естествената реакция на болката, която са ви причинили. Или която сте си причинили на себе си - за това, че "съм била такава глупачка" и толкова изгубих напразно толкова време. Злобата е трайно чувство и душата бълнува много дълго. Не си позволявайте да искате сметка, да пускате гадни слухове за "бившия", не се опитвайте да правите живота му непоносим. В крайна сметка, това може да се обърне против вас. Обратното, постарайте се да насочите своята злост в мирно русло. По-добре е тази енергия да се използва конструктивно - за завоюване на нови височини, включително и в личния живот.
• Съмнения. Някои смятат, че има "правилни" и "неправилни" начини за раздяла, че "правилните" уж ще доведат до нова щастлива връзка, а "неправилните" - до безкрайно страдание. В действителност това не е така: като цяло тук няма правила. Просто човек трябва да се остави на интуицията си и да се довери на себе си. Най-щастливият човек е онзи, който прави самостоятелно своя избор, умее да се радва на своите победи, да се справя със загубите и да продължава напред в живота си.
Как да се направи скъсването не толкова болезнено за нас и нашите "бивши" партньори, как да запазим самоуважението си и да не се мъчим после от чувството за вина в случай, че ние сме инициатор на раздялата?
КОГАТО ТЕ НАПУСКАТ...
Естествено, че мъжете и жените, поради нееднаквите си емоционални особености, по различен начин преживяват едно толкова важно събитие, затова и съветите за възстановяване ще зависят от това кой си тръгва.
Той си тръгва...
Изпробвани са всички средства: разумни уговорки, сълзи, сексуално бельо, истерични състояния, заплахи, унижения. Нищо не помага, той си тръгва...
Струва ти се, че светът се е срутил и че повече нищо няма значение, и че не е възможно да го преживееш... Прочети това изречение още веднъж и кажи, че е глупаво. Разбира се, ще се наложи просто да се преживее първият период на болка, тъга и отчаяние, граничещо с изстъпление. В този момент ти не си способна да чуеш никого. Но този "мъртъв сезон" ще мине, той не бива да се проточва и ето тогава вече ти просто ще трябва да си помогнеш сама на себе си.
Ако инициатор на скъсването е твоят партньор, за да не се терзаеш с безкрайни надежди и да не седиш с поглед, вперен в дъното на чашката, изясни за себе си, че всичко случило се е свършен факт. Да, той си е тръгнал. Повторена сто пъти, заедно с потоци от сълзи, на сто и първия път тази фраза изведнъж ще изгуби своята власт над тебе. Това е много важно и вече значи много. Това е първата малка победа в твоето сражение за себе си. Защото признай си дълбоко в душата си какво искаш да си: парцал или истински силна жена, способна да се изправи и да върви напред въпреки всичко?
• Сподели своята неприятност с колкото можеш повече хора. В психоанализата това се нарича метод на разсейване на мъката. В резултат на това скоро ти ще усетиш, че не ти е толкова тежко на душата.
• Седни пред огледалото и разкажи на себе си за своята мъка. А още по-добре, не се учудвай, изпей я! Психолозите твърдят, че подобна терапия доста ефикасно сваля стреса. Освен това, ти толкова ще се увлечеш от опита да вземеш висока или обратно ниска нота, че още до края на своята солова изповед можеш да забравиш за първоизточника й. Между другото, тренировките пред огледалото е по-добре да завършиш упражнявайки се в мимичното изкуство. Две-три физиономийки пред огледалото ще ти повдигнат настроението. Твоята задача е да докажеш на себе си цялата несериозност на проблема.
• Дневник. Това е прекрасен начин да се избавиш от натрапчивите спомени, обиди, да се освободиш от цялата тежест на настоящия момент. Всички твои мъчения, опити да разбереш случилото се, наскърбените си чувства, поне един път поверени на хартията, стават минало. Преживените и описани емоции престават да тежат на душата като бреме и постепенно те отпускат. Ти като че ли се освобождаваш и отново придобиваш способност да контролираш себе си и своите преживявания.
• Труди се. Уморявай се. В прекия смисъл. Не е важно какво ще бъде това: бягане, аеробика, местене на мебели в стаята, яростно пране (забрави за пералнята), настървено търкане и миене на пода. Ние кой-знае защо забравяме за неизбежната връзка на нашата душа с тялото ни и за това, че понякога трябва да уморим до изнемога тялото, за да облекчим душата си.
• Дай възможност на емоциите си да излезат навън. Иди на сауна, плувай в басейн, море, река. Излез някъде извън града, в гората, в полето, където никой няма да те чуе, викай колкото сили имаш, без да се страхуваш, че някой от съседите ще те сметне за превъртяла. Освободи емоциите си, имаш нужда да ги пуснеш навън, за да не те разрушат отвътре.
• Посвети всичките си сили на кариерата си. Ако твоят личен живот временно е разрушен, това още не е повод да пуснеш под обстрел всичко останало. Нека те вдъхновява мисълта, че поне на работа успехът ти зависи преди всичко от самата теб, а не от страничен човек, когото от глупост си пуснала в живота си. При това колкото по-големи бъдат твоите собствени постижения и съответно увереността ти в себе си, толкова по-лесно е да се намери наистина достоен кандидат за мястото до теб. Понеже успехът е мощен фактор на сексуалната привлекателност.
• Организирай си по-често празници. Например, изгледай любим филм, препрочети любима книга. Обличай се празнично, дори да имаш намерение да прекараш вечерта вкъщи. Прекарвай повече време сред приятели, посещавай различни празници, рождени дни, приятелски събирания, заеми се със спорт. Направи така, че животът ти да е наситен със събития.
• Диета. Да, да, пак баналната диета. Не си струва излишно да се драматизира всичко, което се е случило, да се мачка в ръце дантелена кърпичка и да се събират сълзите в сребърна чаша. В твоята борба с депресията всички средства са добри. И ако искаш да се разделиш с нея колкото е възможно по-бързо, откажи се (за известно време) от тежки меса, пържолки, всякакъв род пикантни и сладки неща. С тях ти храниш не само своето тяло, но и неврозата си, затова няма какво да я глезиш с всякакви неща. Сокове, минерална вода, зеленчуци, разнообразни плодове - всичко това е необходимо на теб, а твоята невроза няма да изкара дълго без червено вино и деликатеси.
• Медитация. Само не бива да кършиш пръсти и да стенеш, че целият ти живот се руши, а на теб ти предлагат да дишаш равномерно и да концентрираш вниманието си в областта на пъпа или между веждите, в областта на третото око. Могат да ти помогнат не безкрайните потоци от сълзи, а състоянието на спокойна отпуснатост и умиротвореност, когато възстановителните процеси протичат 2-3 пъти по-бързо, отколкото по време на сън. Не си струва безкрайно да се оплаква миналото.
• "Режи окончателно". Не бива да си доставяш мазохистичното удоволствие, разглеждайки неговите писма, бележки, снимки, подаръци, вещи... Повярвай, че най-доброто е да събереш всичко това и без да гледаш да ги изхвърлиш. Тези свещени "реликви", пръснати по цялото жилище, ще те довеждат до изстъпление, напомняйки ти за прекрасното време на миналото щастие, потопявайки те след това в състояние на истинска агония.
Не изключвам, че в кошчето ще отидат не снимките на любимия, а всички тези съвети. Може да имаш нужда от нещо съвсем друго: да пратиш по дяволите всички диети и медитации и да заминеш с шумна компания най-малкото в Гърция или още по-далече или просто някъде, където има много танци и вино... Може да ти се струва, че ти трябва веднага любовник, дори не един. Всъщност, всичко това не е толкова важно, важното е да се прави нещо, да не поставяш кръст върху себе си и своя живот само защото някому е дошло наум да те зареже.
Ще мине време и ще разбереш, че вашата раздяла е била планирана някъде там, на небето, а твоят бивш приятел е бил за теб поредното стъпало, помогнало ти да издигнеш отношенията си с човека, когото ще срещнеш по-късно и за когото ти толкова дълго си мечтала, на ново равнище.
Тя си тръгва...
Вашите отношения са стигнали до нулата и всичко, което си предприел, е било безполезно. Тя си тръгва... Ако не живеете заедно, една вечер тя ще те помоли да наминеш при нея, за да си поговорите накратко.
• Остани си у дома.
Когато жената ти съобщава, че е настъпило време да си поговорите, ти вече трябва да си наясно какво тя иска да ти каже. На всяка цена я накарай да ти съобщи неприятната вест по телефона. Повечето жени имат идиотското убеждение, че са длъжни да кажат последното "прости" на мъжа, гледайки го право в очите, при това на своя територия. За нищо на света не се съгласявай, тъй като това е все едно да те извикат в кабинета на шефа и да застанеш пред него в стойка мирно.
• Затвори си устата.
Ако тя ти е казала, че всичко е свършено, не си струва да се продължава безмислената дискусия. Бъди пределно вежлив и кратък. При първа възможност затвори телефона и не подавай никакви признаци за своето съществуване.
• Не й се обаждай.
Разбира се, сърцето ти е разбито. А единствената жена на Земята, която може отново да го залепи е тази, която току-що ти е подписала обходния лист. За нищо на света не й звъни, опитвайки се да намериш толкова необходимото ти в този момент съчувствие.
И така, твоята програма за рехабилитация:
Изисква се известно време (от месец до година), за да се разсее окончателно пушекът. И затова най-добре ще е да легнеш на дъното и спокойно да дишаш. В това положение ти ще намериш изход от всяка задънена улица.
За какво да си мислиш през това време?
• Помисли...
...как вървят нещата ти в другите области на живота?
Ако положението ти в службата е неустойчиво, данъчните се канят да ти съдерат кожата с глоби, дори да те съдят, нима не е по-добре да решиш тези проблеми? Отдели на работата си най-голямо внимание. Всичко, което се изисква от теб в дадения момент, това е пълно съсредоточаване. И нищо друго няма да ти помогне да го постигнеш, освен работата.
• Пренастрой се.
Спомни си приятелите, които не са могли да те измъкнат от леглото за най-важните футболни мачове или за риба, защото ти си се търкалял в леглото с нея. Иди при тях, извини им се и поживей известно време в царството на мъжете. Твоите приятели ще научат какво ти се е наложило да преживееш, ще ти посъчувстват горещо, наричайки твоето последно гадже с ... думи и ще ти помогнат отново да откриеш света на истинските ценности: драматичните събития около последния мач на шампионата, но и сравнителното изучаване на сервитьорките в близката бирария...
Всичко минава... и това също ще мине.
Твоето сърце е разбито, примири се с това.
• Прави всичко, каквото поискаш.
Купи си нова кола, нов парфюм, ново жилище. Вземи си куче - вълча порода. То ще те научи да си независим и силен. И се опитай да не си обръщаш главата в посоката, откъдето усещаш, че идва миризмата на нейния парфюм. Разбери, тази врата за теб вече е затворена завинаги, затова пък са се отворили множество други. Ти си нов продукт на пазара на секса и рекламната кампания вече тече с пълна пара.
КОГАТО СИ ТРЪГВАШ ТИ...
Трябва да умееш да си тръгнеш. Само ти се струва, че това е проста работа. Мъжете и жените обикновено по различен начин проявяват инициативата си при скъсване на отношенията. И тук трябва да се имат предвид психологическите особености на "потърпевшата" страна. Разбира се, тактиката и стратегията на раздялата трябва да се избират за всеки случай отделно. Но има и универсални изисквания към толкова важно събитие, при това те важат и за двата пола: трябва да си тръгваш с ум, такт, окончателно.
На жените винаги им е по-трудно да си тръгнат, поради натиска на традиционния морал. Вече ти е ясно какво те очаква, ако ти си проявила инициативата. Освен гнева му, това е и неодобрението от страна на неговите приятели и твоите приятелки. А ако сте женени: всички роднини на мъжа ти, свекърва ти, собствената ти майка, просто познатите на семейството ти ще срутят върху теб своето "обществено мнение". "Тя разруши хубавото си семейство, тя напусна мъжа си, за нея няма нищо свято..." В края на краищата обаче, ти скъсваш не с общественото мнение. И ето тук очаквай подводните камъни.
Щом научи за твоята присъда, той може мигом да се превърне от прекрасния принц в чудовище. Цветя, подаръци, уверения във вечна любов и най-страшното оръжие - фрази от типа: "Дай ми още един шанс" или "Върни се, всичко ще ти простя". На фона на искреното разкаяние и унижение всичко това може да трогне и каменен стълб, да не говорим за твоето женско сърце. Когато човек иска да задържи другия, действа по всякакви начини, но дали ще се промени нещо съществено след вашето сдобряване?
Вземеш ли решение да го напуснеш, направи го достойно. На тебе ти е много по-леко: ти си обмислила всичко и си решила. За него обаче всичко, което става, е гръм от ясно небе. На прощаване не трябва да има истерии, последни изяснявания на отношенията, упреци.
Когато се разделяме с любимия, с който някога ни е било добре, привързаността ни към него остава дълго време. И често пъти ни се струва, че нашият емоционален подем е свързан изключително с него. Спомените за щастливите времена стават своеобразен психологичен наркотик и ние попадаме в зависимост от него. И ни се струва, че няма възможност да го забравим. Тогава е необходимо вътрешно да се сбогуваме с бившия ни любим и да си върнем собствените ни чувства. Това се отнася както до жените, така и до мъжете.
Какво и как да се направи, ако е дошло време за раздяла:
1. По-добре честно и открито да се каже всичко.
2. Раздялата не бива да се протака. Защото колкото по-късно се случи, толкова по-болезнена ще бъде.
3. Не бива да се оставят никакви "резервни" варианти за връщане.
4. Не бива да се разделяте като врагове, ако е възможно, разбира се.
5. Най-добре е да се стигне до "нулевия вариант на първата среща". Тоест след раздялата да останете един за друг такива, каквито сте били при първата си среща: колеги, делови партньори, позната на брат ми, случайни познати и т.н. Ако не направите това поне от своя страна, а останете да речем "бивши...", едва ли ще можете бързо да забравите вашите взаимоотношения дори след девет месеца.
При "нулевия вариант" вие просто ще сте в положение да избирате: да се запознаете или не? А тъй като вие вече знаете какво може да последва, изберете "не" и край. Все едно това запознанство не се е случвало.
Във всеки случай, търсете причината за ревност, измяна, развод само в себе си и ако я намерите, следващия път подобно нещо може и да не се случи.
Ако твоят възлюбен няма намерение да те пусне без шумни скандали и без да привлича същото онова обществено мнение, опитай се сама да го провокираш и предизвикаш да те напусне.
Помисли си какви неща твоят човек просто не може да търпи - разхвърляната квартира, пресоленото ядене, твоите многочасови разговори по телефона с Лили от съседния блок? Изчисли всичко това и действай!
Съществува и по-радикален начин да бъде провокирано бягство - сработва, ако твоят избранник не си пада много по децата. Сядаш на коленете му след последните новини, когато той и без теб не иска да гледа този свят и ласкаво му чуруликаш в ухото: "Скъпи, хайде най-накрая да си родим детенце!" За по-голяма достоверност може няколко минути да му описваш прелестите на бъдещия ви живот, трогателния нощен плач на бебчето, чаровните разходки с количката и памперсите...
Да оставим шегите обаче. Важното е, ако решението е взето, да се следва. Колкото и жестоко да прозвучи, но тръгнал ли си - върви си. Вратата може да се хлопне или да се затвори само един път, а ако това се прави постоянно, ще спрат да те възприемат сериозно.
На пръв поглед за мъжа е по-лесно да напусне жената. Замисляли ли сте се някога обаче защо едни мъже остават приятели с всички свои бивши жени и приятелки, а други не могат да се въздържат от ругатни по техен адрес? Въпросът не е само в характера на мъжа. И дори не е в удоволствието, което той успява да достави или да получи за времето на тяхната връзка. Много повече зависи от неговото умение да се раздели с жената. Разбира се, ако ти си сигурен, че можеш да се "откупиш" с кожено палто и една прощална вечеря на свещи може да потуши горестния момент на прощаването, действай, но дори в тази ситуация някои общи препоръки как да се разделим умно, могат да се окажат полезни.
Много хубавичко си помисли какво правиш. Ти, без съмнение нараняваш онази, която някога е била твой най-добър приятел, на която може би си се молил... И затова сега се постарай да й обясниш защо я зарязваш.
Бъди пределно честен, защото жените чувстват лъжата.
Бъди оригинален. Думите "Струва ми се при нас нещата не се получиха" не само ще продемонстрират твоята интелектуална несъстоятелност, но те са жестоки за емоционалния свят на жената. Опитай се да й изброиш колкото можеш повече доводи, че това скъсване ще е по-полезно именно за нея (подготви се предварително).
Бъди конкретен. Тя няма да повярва на твоите абстрактни измишльотини за това, че вашата връзка не се е получила; тя се нуждае от изброяване на конкретни причини, защо при вас не се е получило.
Бъди решителен. Скъсването съвсем не е мъгливо, безформено понятие. Когато казваш: "Между нас всичко е свършено!", ти трябва да имаш предвид именно това.
Изчезни от живота й. Ако сте се разделили в петък, не се опитвай в понеделник да й предлагаш дружбата си.
Ето за какво ти не бива да забравяш никога: свършено ли е, значи край, свършено е. Нещо повече, ако любовта ви оцелее, тя вече ще има своя, както се казва, "скелет в гардероба" и той ще бъде винаги в неприятно съседство с леглото ви.
ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВОДА
Разводът – това е раздялата на двама съпрузи или партньори в живота. Той най-често е резултат от дълъг период на семейна криза и конфликт в междуличностното взаимоотношение,които предизвикват психическо страдание за двамата партньори,а ако има деца,
те страдат още по-тежко.
За голяма част от хората разводът е много проблематичен. За малко хора може да се каже, че разводът е нещо обикновено и не ги травматизира.
Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Не е ново твърдението, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по свой собствен начин. Все пак може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин. Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда.
Често процесът на развода е много тежък период от живота, сравним с периода след смъртта на някой много близък. При развода обаче другият е жив, нищо не е така окончателно.
Този факт от време на време кара и двамата да мислят дали може да нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Това е така, защото има надеждата за нова срещата и възможността отново да строят семейството и да създават сигурност, и те все ангажират мислите им .
За разлика от тази група хора има и други, които не преживяват толкова тежко развода. Това са тези, които много са страдали през съвместния живот и предпочитат да се разделят колкото може по-бързо. За тях разводът е само последната спирка.
Има видове развод :
1.Социален (обществен) развод
При този вид развод кръгът от приятелите на засегнатите се разделя и част от тях стоят зад единия, а другите държат на втория партньор. Така развеждащите се губят част от своите познати и приятели и трябва да ги заместят с нови. Не всеки може лесно да се запознае с нови хора и да създаде нови обществени връзки и тогава се вижда колко е било важно присъствието на другия.
2. Раздяла
Този вид развод не е много популярен, но съществува. При него партньорите, имайки деца, предпочитат да се разделят без да се развеждат. Такова решение е доказателство, че те имат междуличностни конфликти, които сами не могат да решат. Надявайки се обаче да се разрешат от само себе си, ако не са един близо до друг за известно време, единият партньор напуска другия без развод. Това е много тежко за децата, тъй като те не са наясно с положението - дали имат двама родители, разведени ли са, обичат ли се и най-важното – дали обичат децата си.
3. Законен развод
При този вид процесът на развода се извършва чрез съда. Това е оформяне на раздялата пред закона и им дава право да се създадат отново семейство с друг човек.
4. Развод без търсене на вина.
Най-популярен начин на развод в САЩ, при който двамата се разбират без конфликт да се разведат и да разделят имуществото си.
5.Психически развод
Този вид развод е много тежък, особено за единия партньор. Често явление, когато има много голяма зависимост между тях. След развода този, който е бил по-зависим, трябва да свикне да е се справя сам. Той може да страда от депресия, отчуждение и лошо настроение. Според изследванията последиците от този вид развод се изстрадват може би до 2 години. През тези години двамата се отчуждават един от друг и след време успяват да имат самостоятелен живот и отделен от другия свой собствен идентитет.
6.Паралелен развод
Това се случва при партньори, които са живели известно време заедно, но никога не са задълбочили своето емоционално взаимоотношение. Тяхното съжителство е така да се каже административно и именно заради тази липса на обич и любов между тях, когато разводът наближи като решение, те спокойно се разделят.
7.Страстен развод.
Тази група са живели страстно през много години, свързани са дълбоко от всякаква гледна точка, често имат деца. Тогава разводът, както бракът между тях, също е страстен и изпепеляващ и двамата остават с дълбоки травми.
Разводът е безкрайно емоционално натоварване, тъй като множество видими и невидими връзки свързват двамата партньори един с друг. Не е никак лесно да се освободят от всичките чувства и емоции чрез скъсване на връзките, които са затвърждавани много години между тях. Това е момент на разрушаване, на изпепеляване, за да може впоследствие да се гради отново на чисто.
Eдно дете има нужда от невероятно много енергия, за да се освободи от родителите си, т.е от първите любовни обекти, за да стане самостоятелен индивид. По същия начин тийнейджърите се лутат между омраза и любов към родителите си, когато вече наближи времето да ги напуснат и да се разделят с тях и детството си. Младият човек се колебае между желанието си да напусне родния дом, да опитва своята свобода и да живее свой живот - от една страна, и страхът от неизвестното и несигурността в утрешния ден - от другата страна. Много от гореупоменатите детски и тийнейджърски проблеми се връщат отново през периода на развода, тъй като те може да са забравени, но са запазени дълбоко в несъзнателната част на психиката и се появяват, когато човек застане пред съдбовния избор «ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ», т.е пред решението да се разведе или не. Става дума за това, че отново сме пред дилемата за раздяла с един човек, когото сме обичали, грижили сме се и сме получавали същото. Като че ли се повтарят събитията на раздяла с майката, макар вече сме възрастни и не сме зависими както в детството си. В това междуличностното взаимоотношение сме вложили много под формата на любов, надежди, труд, усилие за строеж на дом и отношения в семейството. Имало е разправии, добри и лоши дни, минали сме заедно чрез тъгата и радостта, удоволствие и удовлетворение. С други думи всяко семейство е една малка история. Би било най-добре раздялата да стане без проблеми, но това се случва рядко и често тази история завършва като трагедия .
Ако в един брак единият търси задоволяване на детските си нужди от любов, когато не е бил оценен и забелязан в родното си семейството, а другия е силен, подкрепящ и правещ жертви, тогава това неравно отношение може да затруднява психологичния им развод. Не е лесно за силния да предаде и да остави безпомощния, беззащитния и притеснен свой партньор. Страхът и чувството за вина как да оставим другия или как той или тя ще се грижата за себе си може да създаде сериозни бариери за първите стъпки за развода. Много е лесно единият да забрави, че другия също е възрастен и има възможност за промяна и развитие и че трябва сам да поеме отговорност за живота си. След такъв развод двете страни откриват у себе си черти, за които не са знаели преди, а разводът често им помага за намиране на правилния път. Защо се получава това? Защото единият винаги се е грижил и не е имало нужда другият да поема отговорност или да взема решения. Здравият разум и ръце на единия са водили цялото семейство, така че е било много лесно и удобно на другия.
За зависимия разводът означава страх от неизвестно бъдеще, от живота сам, справянето с проблемите, дали ще може отново да създаде семейство и дали ще има кой да го обича пак. Зависимият в процеса на развода има притеснението как ще отговаря на въпросите на хората, дали ще го изоставят приятелите. Това е така, защото винаги е имал нужда от обичта, любовта и подкрепата на другия.
Като всяка друга криза и тази на развода има две страни - едната е болезнена, тежка и трудна, а другата е позитивна, т.е. тя дава възможност на всеки да познае себе си по-добре, да има по-добра представа за света и да се развива в правилната посока. В една кризисна ситуация като развода изпълнение на решението минава чрез различни етапи. Понякога правим крачки, после се връщаме назад, за да продължим пак напред. Понякога се налага даже една крачка да бъде повтаряна няколко пъти, преди да продължим. Интересното е, че този процес може да отнема много време - от месеци до години.
Първият етап на това психологическо разделяне можем да го наричаме период на неудовлетвореност. През него едната или и двете страни не се чувстват удовлетворени и отчаяно търсят някаква промяна в отношението. Опитват по всякакъв начин да решават проблемите. Затова започват разговори с познати, приятели и близки, с оплаквания от ситуацията в семейството и недоволство от взаимоотношение с партньора. Тук ние сами усложняваме проблемите си с това, че разказваме за други хора, тъй като те не могат да ни дадат най-правилният съвет. Най-добре е да се търси семейна консултация. Ако въпреки усилията и дори с намесата на консултанта или психологическа помощ отношението не се промени, тогава интимността и вярата за подобрение сериозно се отслабват. В този период сексуалното отношение или изчезва тотално, или вече не изпълнява функцията си. Често се случва за съжаление едната или и двете страни да влизат в извънбрачно отношение т.е налице е изневяра. Тогава почти всички пътища, които биха могли да водят до решаване на проблема, се унищожават. Със своето новото, незаконното и неморално отношение показваме на партньора си за какво мечтаем, но често този сигнал идва твърде късно. Отчуждаването между двамата партньори се задълбочава и се превръща в сериозен конфликт, във война. След такова събитие евентуално всеки търси юридическа помощ, за да се видят правата и задълженията на двете страни, но това е и показване на силите един срещу друг във вече заявената война. Настъпва етап на подготовка за вземане на решение за развод. Тук се случва често единият да взема инициативата, за да напусне дома. Следващия етап е периода на изпълнение на решението т.e. eдиния да заяви желание да се разведат. Често след изразяването на това желание и двамата се чувстват по-леко. Това не е лека крачка; макар решението и информирането да води до повърхностно спокойствие, но всъщност едно особено чувство на тревога и страх се появява у всеки от партньорите. Всеки си задава въпросите дали решението е правилно, дали ще загуби приятелите си, дали ще се справи, как ще живее сам.
Този страх, който се появява след като сме решили за развода, може да предизвика особена тревога, в резултат на която може отново да се установи близост и дори интимно отношение между партньорите. Обаче в тази нова интимност те преживяват отново трудностите във връзката.
Виждат отново и отново различието помежду си, именно тогава отново започват разправии и конфликти и то по-силни, отколкото преди. Вече положението се е променило, т.е дори този, който е бил против развода, сега го търси. И двамата разбират, че повече не могат да издържат, че развитието е неизбежно. Възможна е нова вълна от конфликти, като единият решава да наказва другия чрез поставяне на различни условието на развода. За съжаление много родители в този момент използват децата си като оръжие един срещу друг. Започва безогледна борба за правото за отглеждане на децата, без да се мисли кое е добре за тях. Проблемът между родителите рефлектира върху децата им. С намесата на адвокатите партньорите се опитват да доказват некомпетентността на другия като родител. Ако този юридическия спор продължава дълго време след официално регистриране на развода, това ще има дълбоко негативен ефект върху децата.
След този период на психическо разделяне идва периода на тъгата. Тези конфликти между партньорите често пораждат у тях самообвинение - че заради работата семейството е било останало на заден план, търсят се в миналото допуснати възможни грешки. Често човек се чувства изоставен от всички и самочувствието е на най-ниското ниво. От тези мисли, колебания и притеснения може да се зароди у човека омраза и гняв срещу другия партньор. Появяват се мислите, че другият ни е предал и е виновен, а сега се интересува само от своите проблеми. Но тази агресивност има и положителна роля - тя слага граница между партньорите, в резултат на което постепенно самочувствието пак пораства и се връща по-позитивното отношение към живота.
Това е моментът на възраждането, когато започва да се гледа вече по-реалистично към новото положение. Периодът на тъга, траур и горчивина се замества от една нова фаза на възстановяване, когато самоувереността отново пораства. Едва сега човек използва отново разума си и може да реши трезво и спокойно за отношението си с децата и разпределяне на имота, без да бъде настроен срещу партньора си. В края на тази фаза вече бракът се възприема като минало със своите лоши и хубавите мигове, но човекът се чувства по-силен в сравнение с преди и гледа по-светло към бъдещето.
Едва след този болезнен процес, който изисква много енергия, време и смелост партньорите психически вече се чувстват разделени. Често през него приятели и познати играят важна роля, тъй като в разговорите с тях се изясняват чувствата, мислите, емоциите. Важна е намесата и подкрепата на близки и роднини (баба, дядо), особено в помощта при гледане на децата. Тук трябва да припомним, че познати и приятели могат да слушат, но не могат да дадат правилни съвети, тъй като те са на нечия страна. Ако в този момент има нужда от помощ за решаване на вътрешните проблеми, то тази помощ трябва да е професионалната и компетентна.
Често се случва, единият или и двама партньори веднага след развода да намерят друг човек и да създават връзка отново. Проблемът тук е, че ако в разпадналия се брак е имало зависимост, то е много вероятно тя отново рано или късно да бъде прехвърлена към този нов човек. Житейския опит и даже статистика доказват, че най-често жената се разделя, бягайки от един мъж, докато мъжът по-често се разделя, търсейки друга жена.
Всяко нещо в живота може да се възприема по различен начин в зависимост от човека. Дори едно разрушително събитие като развода може да се възприеме като един труден, но и важен житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот.
те страдат още по-тежко.
За голяма част от хората разводът е много проблематичен. За малко хора може да се каже, че разводът е нещо обикновено и не ги травматизира.
Всеки брак и всеки развод имат свои психологически особености. Не е ново твърдението, че всички щастливи семейства си приличат, но всяко е нещастно по свой собствен начин. Все пак може да се каже, че моделът се унаследява. Ако родителите на някой са се развели, има голяма вероятност и порастналото дете след време да се разведе, тъй като ще е склонно да реши семейните си проблеми по същия начин. Разводът е често явление при хора, които са създали семейство преди да достигнат 20 годишна възраст, както и при тези, които произхождат от различна икономическа и социална среда.
Често процесът на развода е много тежък период от живота, сравним с периода след смъртта на някой много близък. При развода обаче другият е жив, нищо не е така окончателно.
Този факт от време на време кара и двамата да мислят дали може да нещата да се върнат, къде е вината, дали това е правилното решение, дали е добре за децата, какви ще са последствията от самотата. Това е така, защото има надеждата за нова срещата и възможността отново да строят семейството и да създават сигурност, и те все ангажират мислите им .
За разлика от тази група хора има и други, които не преживяват толкова тежко развода. Това са тези, които много са страдали през съвместния живот и предпочитат да се разделят колкото може по-бързо. За тях разводът е само последната спирка.
Има видове развод :
1.Социален (обществен) развод
При този вид развод кръгът от приятелите на засегнатите се разделя и част от тях стоят зад единия, а другите държат на втория партньор. Така развеждащите се губят част от своите познати и приятели и трябва да ги заместят с нови. Не всеки може лесно да се запознае с нови хора и да създаде нови обществени връзки и тогава се вижда колко е било важно присъствието на другия.
2. Раздяла
Този вид развод не е много популярен, но съществува. При него партньорите, имайки деца, предпочитат да се разделят без да се развеждат. Такова решение е доказателство, че те имат междуличностни конфликти, които сами не могат да решат. Надявайки се обаче да се разрешат от само себе си, ако не са един близо до друг за известно време, единият партньор напуска другия без развод. Това е много тежко за децата, тъй като те не са наясно с положението - дали имат двама родители, разведени ли са, обичат ли се и най-важното – дали обичат децата си.
3. Законен развод
При този вид процесът на развода се извършва чрез съда. Това е оформяне на раздялата пред закона и им дава право да се създадат отново семейство с друг човек.
4. Развод без търсене на вина.
Най-популярен начин на развод в САЩ, при който двамата се разбират без конфликт да се разведат и да разделят имуществото си.
5.Психически развод
Този вид развод е много тежък, особено за единия партньор. Често явление, когато има много голяма зависимост между тях. След развода този, който е бил по-зависим, трябва да свикне да е се справя сам. Той може да страда от депресия, отчуждение и лошо настроение. Според изследванията последиците от този вид развод се изстрадват може би до 2 години. През тези години двамата се отчуждават един от друг и след време успяват да имат самостоятелен живот и отделен от другия свой собствен идентитет.
6.Паралелен развод
Това се случва при партньори, които са живели известно време заедно, но никога не са задълбочили своето емоционално взаимоотношение. Тяхното съжителство е така да се каже административно и именно заради тази липса на обич и любов между тях, когато разводът наближи като решение, те спокойно се разделят.
7.Страстен развод.
Тази група са живели страстно през много години, свързани са дълбоко от всякаква гледна точка, често имат деца. Тогава разводът, както бракът между тях, също е страстен и изпепеляващ и двамата остават с дълбоки травми.
Разводът е безкрайно емоционално натоварване, тъй като множество видими и невидими връзки свързват двамата партньори един с друг. Не е никак лесно да се освободят от всичките чувства и емоции чрез скъсване на връзките, които са затвърждавани много години между тях. Това е момент на разрушаване, на изпепеляване, за да може впоследствие да се гради отново на чисто.
Eдно дете има нужда от невероятно много енергия, за да се освободи от родителите си, т.е от първите любовни обекти, за да стане самостоятелен индивид. По същия начин тийнейджърите се лутат между омраза и любов към родителите си, когато вече наближи времето да ги напуснат и да се разделят с тях и детството си. Младият човек се колебае между желанието си да напусне родния дом, да опитва своята свобода и да живее свой живот - от една страна, и страхът от неизвестното и несигурността в утрешния ден - от другата страна. Много от гореупоменатите детски и тийнейджърски проблеми се връщат отново през периода на развода, тъй като те може да са забравени, но са запазени дълбоко в несъзнателната част на психиката и се появяват, когато човек застане пред съдбовния избор «ДА БЪДЕ ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ», т.е пред решението да се разведе или не. Става дума за това, че отново сме пред дилемата за раздяла с един човек, когото сме обичали, грижили сме се и сме получавали същото. Като че ли се повтарят събитията на раздяла с майката, макар вече сме възрастни и не сме зависими както в детството си. В това междуличностното взаимоотношение сме вложили много под формата на любов, надежди, труд, усилие за строеж на дом и отношения в семейството. Имало е разправии, добри и лоши дни, минали сме заедно чрез тъгата и радостта, удоволствие и удовлетворение. С други думи всяко семейство е една малка история. Би било най-добре раздялата да стане без проблеми, но това се случва рядко и често тази история завършва като трагедия .
Ако в един брак единият търси задоволяване на детските си нужди от любов, когато не е бил оценен и забелязан в родното си семейството, а другия е силен, подкрепящ и правещ жертви, тогава това неравно отношение може да затруднява психологичния им развод. Не е лесно за силния да предаде и да остави безпомощния, беззащитния и притеснен свой партньор. Страхът и чувството за вина как да оставим другия или как той или тя ще се грижата за себе си може да създаде сериозни бариери за първите стъпки за развода. Много е лесно единият да забрави, че другия също е възрастен и има възможност за промяна и развитие и че трябва сам да поеме отговорност за живота си. След такъв развод двете страни откриват у себе си черти, за които не са знаели преди, а разводът често им помага за намиране на правилния път. Защо се получава това? Защото единият винаги се е грижил и не е имало нужда другият да поема отговорност или да взема решения. Здравият разум и ръце на единия са водили цялото семейство, така че е било много лесно и удобно на другия.
За зависимия разводът означава страх от неизвестно бъдеще, от живота сам, справянето с проблемите, дали ще може отново да създаде семейство и дали ще има кой да го обича пак. Зависимият в процеса на развода има притеснението как ще отговаря на въпросите на хората, дали ще го изоставят приятелите. Това е така, защото винаги е имал нужда от обичта, любовта и подкрепата на другия.
Като всяка друга криза и тази на развода има две страни - едната е болезнена, тежка и трудна, а другата е позитивна, т.е. тя дава възможност на всеки да познае себе си по-добре, да има по-добра представа за света и да се развива в правилната посока. В една кризисна ситуация като развода изпълнение на решението минава чрез различни етапи. Понякога правим крачки, после се връщаме назад, за да продължим пак напред. Понякога се налага даже една крачка да бъде повтаряна няколко пъти, преди да продължим. Интересното е, че този процес може да отнема много време - от месеци до години.
Първият етап на това психологическо разделяне можем да го наричаме период на неудовлетвореност. През него едната или и двете страни не се чувстват удовлетворени и отчаяно търсят някаква промяна в отношението. Опитват по всякакъв начин да решават проблемите. Затова започват разговори с познати, приятели и близки, с оплаквания от ситуацията в семейството и недоволство от взаимоотношение с партньора. Тук ние сами усложняваме проблемите си с това, че разказваме за други хора, тъй като те не могат да ни дадат най-правилният съвет. Най-добре е да се търси семейна консултация. Ако въпреки усилията и дори с намесата на консултанта или психологическа помощ отношението не се промени, тогава интимността и вярата за подобрение сериозно се отслабват. В този период сексуалното отношение или изчезва тотално, или вече не изпълнява функцията си. Често се случва за съжаление едната или и двете страни да влизат в извънбрачно отношение т.е налице е изневяра. Тогава почти всички пътища, които биха могли да водят до решаване на проблема, се унищожават. Със своето новото, незаконното и неморално отношение показваме на партньора си за какво мечтаем, но често този сигнал идва твърде късно. Отчуждаването между двамата партньори се задълбочава и се превръща в сериозен конфликт, във война. След такова събитие евентуално всеки търси юридическа помощ, за да се видят правата и задълженията на двете страни, но това е и показване на силите един срещу друг във вече заявената война. Настъпва етап на подготовка за вземане на решение за развод. Тук се случва често единият да взема инициативата, за да напусне дома. Следващия етап е периода на изпълнение на решението т.e. eдиния да заяви желание да се разведат. Често след изразяването на това желание и двамата се чувстват по-леко. Това не е лека крачка; макар решението и информирането да води до повърхностно спокойствие, но всъщност едно особено чувство на тревога и страх се появява у всеки от партньорите. Всеки си задава въпросите дали решението е правилно, дали ще загуби приятелите си, дали ще се справи, как ще живее сам.
Този страх, който се появява след като сме решили за развода, може да предизвика особена тревога, в резултат на която може отново да се установи близост и дори интимно отношение между партньорите. Обаче в тази нова интимност те преживяват отново трудностите във връзката.
Виждат отново и отново различието помежду си, именно тогава отново започват разправии и конфликти и то по-силни, отколкото преди. Вече положението се е променило, т.е дори този, който е бил против развода, сега го търси. И двамата разбират, че повече не могат да издържат, че развитието е неизбежно. Възможна е нова вълна от конфликти, като единият решава да наказва другия чрез поставяне на различни условието на развода. За съжаление много родители в този момент използват децата си като оръжие един срещу друг. Започва безогледна борба за правото за отглеждане на децата, без да се мисли кое е добре за тях. Проблемът между родителите рефлектира върху децата им. С намесата на адвокатите партньорите се опитват да доказват некомпетентността на другия като родител. Ако този юридическия спор продължава дълго време след официално регистриране на развода, това ще има дълбоко негативен ефект върху децата.
След този период на психическо разделяне идва периода на тъгата. Тези конфликти между партньорите често пораждат у тях самообвинение - че заради работата семейството е било останало на заден план, търсят се в миналото допуснати възможни грешки. Често човек се чувства изоставен от всички и самочувствието е на най-ниското ниво. От тези мисли, колебания и притеснения може да се зароди у човека омраза и гняв срещу другия партньор. Появяват се мислите, че другият ни е предал и е виновен, а сега се интересува само от своите проблеми. Но тази агресивност има и положителна роля - тя слага граница между партньорите, в резултат на което постепенно самочувствието пак пораства и се връща по-позитивното отношение към живота.
Това е моментът на възраждането, когато започва да се гледа вече по-реалистично към новото положение. Периодът на тъга, траур и горчивина се замества от една нова фаза на възстановяване, когато самоувереността отново пораства. Едва сега човек използва отново разума си и може да реши трезво и спокойно за отношението си с децата и разпределяне на имота, без да бъде настроен срещу партньора си. В края на тази фаза вече бракът се възприема като минало със своите лоши и хубавите мигове, но човекът се чувства по-силен в сравнение с преди и гледа по-светло към бъдещето.
Едва след този болезнен процес, който изисква много енергия, време и смелост партньорите психически вече се чувстват разделени. Често през него приятели и познати играят важна роля, тъй като в разговорите с тях се изясняват чувствата, мислите, емоциите. Важна е намесата и подкрепата на близки и роднини (баба, дядо), особено в помощта при гледане на децата. Тук трябва да припомним, че познати и приятели могат да слушат, но не могат да дадат правилни съвети, тъй като те са на нечия страна. Ако в този момент има нужда от помощ за решаване на вътрешните проблеми, то тази помощ трябва да е професионалната и компетентна.
Често се случва, единият или и двама партньори веднага след развода да намерят друг човек и да създават връзка отново. Проблемът тук е, че ако в разпадналия се брак е имало зависимост, то е много вероятно тя отново рано или късно да бъде прехвърлена към този нов човек. Житейския опит и даже статистика доказват, че най-често жената се разделя, бягайки от един мъж, докато мъжът по-често се разделя, търсейки друга жена.
Всяко нещо в живота може да се възприема по различен начин в зависимост от човека. Дори едно разрушително събитие като развода може да се възприеме като един труден, но и важен житейски урок, като разбиране на грешки, като опознаване на себе си и като начало на качествено нов живот.
БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ
БЪДИ ПОБЕДИТЕЛ!
Тайната на 7-те житейски аксиоми
Знаем ли за тях? Има ли нещо вярно в тях? Струва ли си да ги помним? Или тяхното време е вече отминало?
І. Критиката прилича на пощенски гълъб: винаги се връща обратно.
А какво трябва да се направи, за да лети като стрела?
ПЕТ са тайните на критиката, поразяваща целта
и предизвикваща у критикувания желание да промени поведението си:
• Похвали го!
• Възпроизведи оценяваното поведение гледано отстрани, с очите на безпристрастен наблюдател.
• Ползвай спирачки за своите емоции.
• Говори за чувствата си, а не обвинявай.
• Прави предложение: когато критикуваш, предлагай!
ПРИМЕР: "Ти си умно момче! Не мога да разбера, за какво си счупил стъклото на съседите. Ще ми се наложи да им платя за ново стъкло. А можех да похарча (с равнодушен глас) тези пари за ново колело!"
А наум вместо да си казваш: "Ех ,че си глупав. Тъпчо!", си казваш: "Аз съм умен и мъдър родител. Аз съм спокоен".
Говори за чувствата си: "Твоето поведение ме разстрои. Мисля, че съседите ще подадат жалба срещу нас, може и да ни глобят. Хайде да се договорим, когато следващият път ти се прииска да им счупиш стъклото, хвърли камъка в прозореца на твоята стая. Ще поживееш малко на студено през зимата. Дори ще ти е полезно. А по принцип, по-би ми се искало да виждам своя син не като хулиган!"
ИЗВОД: За да лети критиката като стрела, а не да се връща като пощенски гълъб, си струва да се имат предвид нейните пет тайни.
ІІ. По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Всъщност, какво най-вече оценяват в нас хората при първата ни среща?
Хората ценят в нас ПЕТ момента:
• Уважението ни към тях.
• Уважението ни към тях.
• Уважението ни към тях.
• Оптимизмът като доверчивост към висшите сили и недоверчивост към нисшите.
• Приветливостта като проява на вътрешна радост - това е най-добрата самопрезентация във всеки кръг и по всяко време.
ИЗВОД: По дрехите посрещат, а по ума изпращат, ако не предложиш най-важния подарък - уважението.
ІІІ. В преговорите печели онзи, който е по-добре въоръжен.
Въоръжен, но с какво?
Всяка песен, всяка симфония се състои от 7 ноти. Седмицата има 7 дни.
В подготовката за каквито и да било преговори най-важни са СЕДЕМ въпроса.
Преди да седнеш на масата за преговори, си подготви отговорите на следните въпроси:
• ИНТЕРЕСИ: какви са те за всяка от двете преговарящи страни?
• ВАРИАНТИТЕ НА РЕШЕНИЯТА: какво мога да предложа аз и какво другата страна?
• НАЙ-ДОБРАТА АЛТЕРНАТИВА НА ПРЕДЛАГАНИЯ ДОГОВОР: какво ще правя аз, ако не се стигне до договор? Предварително обмислената алтернатива ни помага да сме по-уверени.
• НАЧИНИТЕ ЗА ЗАЩИТА: какви документи са налице и кои законови положения ни подкрепят?
• КОМУНИКАЦИЯ: в каква посока би могла да тръгне и как може да бъде управлявана?
• ЗАДЪЛЖЕНИЯ: какви могат да бъдат задълженията на страните, какви отстъпки са допустими, кой ще реализира приетите договорености?
• РЕЗУЛТАТИ: предварително решение за това какво ти би искал да получиш в края на пътя.
ИЗВОД: В преговорите печели този, който е въоръжен със СЕДЕМ вида въоръжение.
ІV. "С помощта на пистолет и добра дума може да се постигне много повече, отколкото само с добра дума..." (Ал Капоне)
Наистина ли пистолетът помага да се постигне повече, отколкото добрата дума?
Може ли с пистолет, насила, със заплаха човек да постигне своята цел? Да, ако става дума за най-близките цели. Но тук би трябвало да не се забравят по-отдалечените последствия.
Гросмайсторът се отличава от шахматиста по това, че правейки ход, прогнозира 10 хода напред. Обикновеният шахматист се съсредоточава върху най-близките цели. Побеждава обаче винаги гросмайсторът. В живота е много по-разумно човек да бъде гросмайстор.
Пистолетът е оръжието на слабите. Силните по дух знаят и умеят да намерят необходимите думи.
ИЗВОД: С помощта на пистолет и добра дума може да постигнете много повече, отколкото само с добра дума, ако се занимавате с рекет. Умните хора използват словото във всичките му форми.
V. Хората се учат как да говорят. А най-важната наука е как и кога да се мълчи.
Как обаче да се мълчи така, че другите да говорят за това, което ти искаш да чуеш?
ШЕСТ са тайните на мълчанието, което отваря устата на говорещия.
Това се 6 формули на самовнушение, които ако отначало си ги повтаряш за себе си,
много скоро те ще се превърнат в автоматизъм.
• ОЦЕНКАТА: аз не давам оценка на думите му (вярно - невярно, добро - лошо, умно - глупаво), аз просто се старая да разбера - и само това! Да разбереш, не означава да приемеш.
• ПРОБЛЕМЪТ: аз се опитвам да формулирам проблема за себе си, стараейки се да разбера какво го вълнува.
• КОНТАКТЪТ: аз ще се настройвам физически на неговото темпо - поддържайки речта му с поза, показваща внимание, кимайки, с подходящ израз на лицето.
• СМИСЪЛЪТ: ще отразявам със свои думи смисъла на казаното от него. ("Правилно ли те разбрах, че...")
• ТЯЛОТО: аз ще следя за неговото тяло. Тялото не лъже. То отразява неговото вътрешно състояние и исинското му отношение към това, за което говори.
• УТОЧНЯВАЩИТЕ ВЪПРОСИ: аз ще му задавам въпрос, уточнявайки всичко, което е възможно.
Душите на другите хора могат да бъдат отваряни като консервна кутия.
Изкуството да слушаш може да се превърне в нож за отваряне на консерви.
ИЗВОД: Да се мълчи така, че другите да говорят онова, което ти искаш да чуеш, означава да мълчиш, ръководейки се от горните шест правила.
VІ. Най-важното е невидимо за очите, зорко е само сърцето.
Така ли е обаче?
Точно така е, ако не знаеш азбуката на езика на тялото. Ако владееш този език, с очите ти ще видиш много повече, отколкото със сърцето. Ръцете, краката, ритъмът на дишането, погледът, почесване, наклонът на главата и още толкова много неща отразяват онова, което е дълбоко вътре в хората. Тялото говори на свой език и той има своя азбука.
ПРИМЕР: Партньорът не ви гледа в очите. Говори високо с нестандартна за него ритмика. Леко зачервен е, поти се и трие длани в панталоните си. Всички тези сигнали са свидетелство, че се опитва да скрие нещо.
Кръстосани ръце, закриващи слънчевия сплит. Едната ръка обхваща китката на другата. Ръцете свити в юмрук. Преплетени пръсти, отпуснати надолу. Вяло ръкостискане. Всички тези признаци говорят за това, че партньорът ви се е затворил за вас.
Длан, обърната надолу. Високо вдигната глава. Уверена поза. Пръстите на ръцете образуват пирамида. Ръце зад гърба. Стърчащ палец. Ръцете в джобовете, палците стърчат навън. Това говори за увереност в себе си, и контрол над ситуацията.
Учи езика на тялото!
ИЗВОД: Не вярвай на ушите си, вярвай на очите си и учи езика на тялото.
VІІ. Ако жената не е права, иди и се извини.
Какво си мислиш, че ще спечелиш?
• Да се извиняват могат само силните и зрели личности. Хората, прекратили своето развитие в психологичен аспект на нивото на подрастващи, не умеят и не искат да се извиняват. Пречат им техните амбиции. Извинението е проява на сила, а не на слабост.
• Втората тайна на способността да се извиняваш се състои в това, че човекът срещу теб е не по-малко благороден и веднага започва да дърпа одеялото към себе си. С други думи, аз също не съм цвете. Но най-важното е, че сам осъзнава поведението си и че не е прав. Извиненията са най-добрият начин да измъкнеш от партньора си признание за несъвършенството на неговите действия.
ИЗВОД: Ако жената не е права, иди и се извини. Ще спечелиш ти, а тя ще осъзнае, че не е права. Просто и мъдро!
Тайната на 7-те житейски аксиоми
Знаем ли за тях? Има ли нещо вярно в тях? Струва ли си да ги помним? Или тяхното време е вече отминало?
І. Критиката прилича на пощенски гълъб: винаги се връща обратно.
А какво трябва да се направи, за да лети като стрела?
ПЕТ са тайните на критиката, поразяваща целта
и предизвикваща у критикувания желание да промени поведението си:
• Похвали го!
• Възпроизведи оценяваното поведение гледано отстрани, с очите на безпристрастен наблюдател.
• Ползвай спирачки за своите емоции.
• Говори за чувствата си, а не обвинявай.
• Прави предложение: когато критикуваш, предлагай!
ПРИМЕР: "Ти си умно момче! Не мога да разбера, за какво си счупил стъклото на съседите. Ще ми се наложи да им платя за ново стъкло. А можех да похарча (с равнодушен глас) тези пари за ново колело!"
А наум вместо да си казваш: "Ех ,че си глупав. Тъпчо!", си казваш: "Аз съм умен и мъдър родител. Аз съм спокоен".
Говори за чувствата си: "Твоето поведение ме разстрои. Мисля, че съседите ще подадат жалба срещу нас, може и да ни глобят. Хайде да се договорим, когато следващият път ти се прииска да им счупиш стъклото, хвърли камъка в прозореца на твоята стая. Ще поживееш малко на студено през зимата. Дори ще ти е полезно. А по принцип, по-би ми се искало да виждам своя син не като хулиган!"
ИЗВОД: За да лети критиката като стрела, а не да се връща като пощенски гълъб, си струва да се имат предвид нейните пет тайни.
ІІ. По дрехите посрещат, по ума изпращат.
Всъщност, какво най-вече оценяват в нас хората при първата ни среща?
Хората ценят в нас ПЕТ момента:
• Уважението ни към тях.
• Уважението ни към тях.
• Уважението ни към тях.
• Оптимизмът като доверчивост към висшите сили и недоверчивост към нисшите.
• Приветливостта като проява на вътрешна радост - това е най-добрата самопрезентация във всеки кръг и по всяко време.
ИЗВОД: По дрехите посрещат, а по ума изпращат, ако не предложиш най-важния подарък - уважението.
ІІІ. В преговорите печели онзи, който е по-добре въоръжен.
Въоръжен, но с какво?
Всяка песен, всяка симфония се състои от 7 ноти. Седмицата има 7 дни.
В подготовката за каквито и да било преговори най-важни са СЕДЕМ въпроса.
Преди да седнеш на масата за преговори, си подготви отговорите на следните въпроси:
• ИНТЕРЕСИ: какви са те за всяка от двете преговарящи страни?
• ВАРИАНТИТЕ НА РЕШЕНИЯТА: какво мога да предложа аз и какво другата страна?
• НАЙ-ДОБРАТА АЛТЕРНАТИВА НА ПРЕДЛАГАНИЯ ДОГОВОР: какво ще правя аз, ако не се стигне до договор? Предварително обмислената алтернатива ни помага да сме по-уверени.
• НАЧИНИТЕ ЗА ЗАЩИТА: какви документи са налице и кои законови положения ни подкрепят?
• КОМУНИКАЦИЯ: в каква посока би могла да тръгне и как може да бъде управлявана?
• ЗАДЪЛЖЕНИЯ: какви могат да бъдат задълженията на страните, какви отстъпки са допустими, кой ще реализира приетите договорености?
• РЕЗУЛТАТИ: предварително решение за това какво ти би искал да получиш в края на пътя.
ИЗВОД: В преговорите печели този, който е въоръжен със СЕДЕМ вида въоръжение.
ІV. "С помощта на пистолет и добра дума може да се постигне много повече, отколкото само с добра дума..." (Ал Капоне)
Наистина ли пистолетът помага да се постигне повече, отколкото добрата дума?
Може ли с пистолет, насила, със заплаха човек да постигне своята цел? Да, ако става дума за най-близките цели. Но тук би трябвало да не се забравят по-отдалечените последствия.
Гросмайсторът се отличава от шахматиста по това, че правейки ход, прогнозира 10 хода напред. Обикновеният шахматист се съсредоточава върху най-близките цели. Побеждава обаче винаги гросмайсторът. В живота е много по-разумно човек да бъде гросмайстор.
Пистолетът е оръжието на слабите. Силните по дух знаят и умеят да намерят необходимите думи.
ИЗВОД: С помощта на пистолет и добра дума може да постигнете много повече, отколкото само с добра дума, ако се занимавате с рекет. Умните хора използват словото във всичките му форми.
V. Хората се учат как да говорят. А най-важната наука е как и кога да се мълчи.
Как обаче да се мълчи така, че другите да говорят за това, което ти искаш да чуеш?
ШЕСТ са тайните на мълчанието, което отваря устата на говорещия.
Това се 6 формули на самовнушение, които ако отначало си ги повтаряш за себе си,
много скоро те ще се превърнат в автоматизъм.
• ОЦЕНКАТА: аз не давам оценка на думите му (вярно - невярно, добро - лошо, умно - глупаво), аз просто се старая да разбера - и само това! Да разбереш, не означава да приемеш.
• ПРОБЛЕМЪТ: аз се опитвам да формулирам проблема за себе си, стараейки се да разбера какво го вълнува.
• КОНТАКТЪТ: аз ще се настройвам физически на неговото темпо - поддържайки речта му с поза, показваща внимание, кимайки, с подходящ израз на лицето.
• СМИСЪЛЪТ: ще отразявам със свои думи смисъла на казаното от него. ("Правилно ли те разбрах, че...")
• ТЯЛОТО: аз ще следя за неговото тяло. Тялото не лъже. То отразява неговото вътрешно състояние и исинското му отношение към това, за което говори.
• УТОЧНЯВАЩИТЕ ВЪПРОСИ: аз ще му задавам въпрос, уточнявайки всичко, което е възможно.
Душите на другите хора могат да бъдат отваряни като консервна кутия.
Изкуството да слушаш може да се превърне в нож за отваряне на консерви.
ИЗВОД: Да се мълчи така, че другите да говорят онова, което ти искаш да чуеш, означава да мълчиш, ръководейки се от горните шест правила.
VІ. Най-важното е невидимо за очите, зорко е само сърцето.
Така ли е обаче?
Точно така е, ако не знаеш азбуката на езика на тялото. Ако владееш този език, с очите ти ще видиш много повече, отколкото със сърцето. Ръцете, краката, ритъмът на дишането, погледът, почесване, наклонът на главата и още толкова много неща отразяват онова, което е дълбоко вътре в хората. Тялото говори на свой език и той има своя азбука.
ПРИМЕР: Партньорът не ви гледа в очите. Говори високо с нестандартна за него ритмика. Леко зачервен е, поти се и трие длани в панталоните си. Всички тези сигнали са свидетелство, че се опитва да скрие нещо.
Кръстосани ръце, закриващи слънчевия сплит. Едната ръка обхваща китката на другата. Ръцете свити в юмрук. Преплетени пръсти, отпуснати надолу. Вяло ръкостискане. Всички тези признаци говорят за това, че партньорът ви се е затворил за вас.
Длан, обърната надолу. Високо вдигната глава. Уверена поза. Пръстите на ръцете образуват пирамида. Ръце зад гърба. Стърчащ палец. Ръцете в джобовете, палците стърчат навън. Това говори за увереност в себе си, и контрол над ситуацията.
Учи езика на тялото!
ИЗВОД: Не вярвай на ушите си, вярвай на очите си и учи езика на тялото.
VІІ. Ако жената не е права, иди и се извини.
Какво си мислиш, че ще спечелиш?
• Да се извиняват могат само силните и зрели личности. Хората, прекратили своето развитие в психологичен аспект на нивото на подрастващи, не умеят и не искат да се извиняват. Пречат им техните амбиции. Извинението е проява на сила, а не на слабост.
• Втората тайна на способността да се извиняваш се състои в това, че човекът срещу теб е не по-малко благороден и веднага започва да дърпа одеялото към себе си. С други думи, аз също не съм цвете. Но най-важното е, че сам осъзнава поведението си и че не е прав. Извиненията са най-добрият начин да измъкнеш от партньора си признание за несъвършенството на неговите действия.
ИЗВОД: Ако жената не е права, иди и се извини. Ще спечелиш ти, а тя ще осъзнае, че не е права. Просто и мъдро!
Абонамент за:
Публикации (Atom)